"Скоростта е много важна. Колкото по-бързо разположиш бойна мощ и си способен да я съсредоточиш където и да било по света, толкова по-успешно можеш да започнеш да си вършиш работата."
Това коментира пред американския телевизионен канал Ен Би Си капитан Уилям Ранд, който неотдавна участва в маневрите "Сейбър Страйк" (Saber Strike) в Полша и балтийските републики. Близо 18 хиляди военни се включиха в предвожданото от САЩ годишно учение за това как да бъде сдържана евентуална агресия от Русия, допълва телевизията.
"Този път имаме драматично подобряване на резултата", обяснява Ранд. Но това не е достатъчно. "Подобрението" се изразява в това, че миналата година за придвижването на частите от Германия до Полша са били необходими 9 дни, а тази година те са намалени на пет.
Един от изводите от учението е, че докато попълнят 17 документа за пресичане на германско-полската граница и се прехвърлят бойни танкове и войски до трите балтийски републики, членки на НАТО, те вече ще са "прегазени" от руската армия, разказва "Вашингтон пост".
Задачата на частите, в които служи кап. Ранд, е била да осигури защитата на изоставена писта във военната база "Паневчис" в централната част на Литва. Ген. Виталис Вайкшнорас, началник на Генщаба на литовската армия, казва, че армиите на НАТО са съкратили времето за реакция благодарение на по-тясно сътрудничество, предаде "Дневник".
Но според Густав Гресел от Европейския съвет за външна политика от другата страна на границата Русия е концентрирала относително малка, но доста по-мобилна армия в сравнение с времената на бившия СССР. "Ако симулирате конфликт в балтийския район, ще видите, че преднината на руснаците е около една седмица. Би трябвало да очаквате, че ще ви сварят изненадани."
Според Гресел базирана в района допълнителна дивизия (10 - 15 хиляди души) ще е необходима за заличаване на руското предимство в случай на мащабен конфликт. След срещата на върха на НАТО през 2016 г. във всяка от трите републики - Литва, Латвия и Естония - на ротационен принцип са разположени по около 1000 военни.
"Нещата се подобриха значително. НАТО предприе важни крачки в инициативата за изнесено напред присъствие. Отворен остава въпросът дали силите в района биха били адекватни, ако сдържането се провали и се окажем пред конфликт", допълва Дейвид Шлапак от корпорацията РАНД.
"Балтийските страни може да са районът, в който Русия тества целия алианс. Ако Балтика се провали, целият НАТО се проваля", казва подп. Валдас Дамбраускас, отговарящ в латвийското министерство на отбраната за логистичните операции.
Майкъл Бърнбаум от "Вашингтон прост" разказа в началото на седмицата, че натовските командири са притеснени от видяното по време на Saber Strike, защото при непосредствено предстоящ конфликт с Русия най-силната армия в света може да се окаже "заседнала в задръствания по пътищата". Те описват как джиповете "Хъмви" се влачат зад тирове през Източна Европа, а американските танкове може да доведат до рухване на ръждивите мостове, твърде слаби, за да понесат тежестта им. Войските от своя страна може да се забавят заради паспортен контрол и ината на жп компаниите.
Вярно, че в случай на обявяване на война много от тези бариери ще изчезнат. Но голямото предизвикателство е "мъглявият" период преди това. Основните натовски сили ще трябва да изминат стотици километри и комбинацията от бюрокрация, лошо планиране и западаща инфраструктура може да позволят на Русия да завладее територия на алианса в балтийските републики, докато американците още попълват 17 формуляра за пресичане на германско-полската граница, пише "Вашингтон пост".
Изданието дава за пример как миналата година военни части са се оказвали блокирани по пътя към или на прибиране от маневри. Прибирането с влак на група бронирани машини "Страйкър" в Германия отнело две седмици след края на ученията в Грузия. Като цяло в продължение на 4 месеца войниците в германските бази (те се прибират със самолет) на практика са били без подходящ превоз и въоръжение, казва подп. Адам Лаки, командващ групата.
Той описва как ученията приключили на 15 август, а машините се върнали в базата в края на декември.
По едно време унгарските митничари не харесали как румънците са одобрили фиксирането на "Страйкър"-ите с вериги към 12-те вагона и операцията трябвало да бъде повторена на място. Инспектор хвърлил едно око на композицията в четвъртък, взел си почивка през уикенда и се върнал дни по-късно. Така конвоят пропуснал "прозореца", даден му от германските железници, и трябвало да изчаква преминаването на пътническите и товарните влакове, за да продължи. "На тях не им пука, че сте американската армия в Европа. Това е "Дойче бан".
Когато накрая бронираните машини пристигат в базата, се оказва, че месеците път под дъжд и сняг, през които са пътували, налагат двойно повече усилия за връщането им в подходящо за бойна готовност състояние.
"Трябва да сме способни да се движим поне толкова бързо или дори по-бързо, колкото руснаците, за да имаме ефективна сдържаща сила", казва ген. Бен Ходжис, доскорошен командващ обединените сили на САЩ в Европа. Той непрекъснато обикаля, за да лобира и обяснява, че САЩ и НАТО трябва да са способни "да съберат на място достатъчно капацитет, за да допусне Русия ужасна грешка".
"Европа вече не е единна, свободна и мирна"
Колегата му о.з. ген. Дъглас Люте, бивш посланик на САЩ в НАТО, коментира, че години наред след навлизането на алианса от 2004 г. насам в територии, които десетилетия са се контролирали от Москва, в НАТО не са мислели за разширяването във военен смисъл и не са имали планове как да защитават новите членове. Северноатлантическата организация за отбрана е тренирала по време на студената война за конфликт по линията, разделяща двете Германии, до която е имало 200 хиляди американски войници.
Сега Люте казва, че "транспортът е проблем в съвсем практически план, но това е симптом и за по-голям проблем" - че Европа не е това, което сме си представяли през последните 25 години - единна, свободна и мирна". "Тя вече не е единна, не е свободна и не е мирна", казва той.
В някои случаи военните в Москва имат по-добра представа за мостовете, пътищата и слабите места на новите членки на НАТО - само поради факта, че те са били използвани от бившия СССР. Доста неща са се променили и в мирните години в Западна Европа - Германия например позволява влекачи с танкове и тежко оборудване да се движат по магистралите само нощем в работни дни. Швеция (страната не е член на НАТО, но напоследък работи с алианса в особено тясно сътрудничество) изисква триседмично предизвестие за допускане на военни и техниката им. На полско-литовската граница има проблем, наследен от съветските времена - жп линиите са по-широки и техниката трябва да се прехвърля на нови платформи или да се подменят талигите на вагоните, което може да отнеме дни.
"Ако да стигнете на място ви отнема 45 дни, просто пристигате твърде късно, за да се сражавате", коментира и ген. Стивън Шапиро, който отговаря за организиране движението на американската армия из Европа. "Имаме дни, в които се движим със скорост, нужна за ситуация на война, но това е изключение."