"Чувах гласа на майка си, успях и да я пипна. За татко не знаехме нищо, откакто бяхме затрупани. В един момент спасителният екип успя да пробие дупка в развалините и чухме нечий глас: "На кого е тази ръка, която напипвам?". Ръката не беше нито моята, нито на майка. "Остави го, мъртъв е. Спасявайте мен!", извиках в отговор."
Това разказва 30-годишният зъболекар Джаглар Б. В резултат на труса семейството му било затрупано под развалините на сградата и след близо четиричасова борба за оцеляване Джаглар и майка му били спасени.
Тези дни навсякъде се наблюдават сходни сцени: десетки мъже в прашни работни дрехи и каски ровят в развалините, някои държат носилки. На една от тези носилки лежи спасената Елиф, на три годинки и половина. Часове наред тя стискала ръката на един пожарникар, докато спасителите се опитвали да я изровят. Елиф извадила късмет. За разлика от много други.
116 души загинаха от земетресението, броят на рухналите постройки още се уточнява. Полицията обезопасява онези сгради, които са се пропукнали или са се наклонили от трусовете. Градът прилича на огромен бежански лагер - навред са опънати палатки. Хората, които преспиват в тях, изглеждат доволни, че кризисните екипи са успели да им осигурят поне покрив над главата. Гражданите на Измир се стараят да помогнат на пострадалите - носят храна и дрехи на останалите без покрив.
Мерт Догру седи със семейството си на маса пред палатката. Докато закусват, 29-годишният Мерт обяснява, че засега се справят добре, а властите оказват необходимата помощ. Тревожи го единствено въпросът дали застрахователните експерти почтено ще оценят щетите, нанесени от земетресението на семейния дом.
Сердар Сандал, районен кмет на Байраклъ - един от най-засегнатите квартали в Измир, критикува безтоговорното проектиране. Много сгради са построени върху свлачища, обяснява той и добавя: "Ако земетресението беше продължило още 15 секунди, щяха да рухнат още повече постройки".
Двама души разчистват руините на голям жилищен блок, под който са погребани най-малко осем души. Единият от тях слиза от багера и обяснява: "Когато загреба бетон с кофата, той просто се разпада на прах".
В същия блок навремето е живяла и професор Айшегюл Юнверен. "През 2003-а година вече преживяхме едно земетресение. Тогава стените се напукаха, а плочките изпопадаха от стените. Реших да се махна от този блок, защото много ме беше страх", разказва тя. "После уж извършили някакви укрепителни работи, но явно не е било достатъчно. Питам се: нима общинските власти не са длъжни на упражняват надзор и контрол?".
И наистина - навсякъде в Измир с просто око се вижда колко небрежно е строено, като това важи дори за новите сгради. Около 60 процента от постройките, оцелели в Байраклъ след земетресението, са толкова напукани и повредени, че трябва да се съборят и да се построят наново.
Според Алим Муратхан, председател на Камарата на инженерите, най-пострадалите квартали в Измир са построени върху свлачища. Той обяснява, че по принцип върху свлачища може да строи, но тогава сградите трябва да са особено устойчиви. Епицентърът на това земетресение беше на 75 километра от Измир, но ако трусът беше по-близо, катастрофата щеше да огромна, казва Муртахан.
Разрушенията са големи, а много хора все още нощуват в палатки, но въпреки това животът в Измир бавно се възстановява. "Бързо оздравяване, Измир!" - пожелават дигитални билбордове из целия град.
Автор: Тунджа Огретен