Париж призова Лондон да води реални преговори, пише френският в. "Фигаро", като подчертава, че Франция не би приела някакво "по-лошо споразумение" между Лондон и ЕС.
Вече остават само няколко дни за сключване на споразумение за свободна търговия, което да влезе в сила на 1 януари след изтичането на преходния период на 31 декември.
Брекзитът без споразумение е далеч по-вероятен, отколкото някой е готов да признае, въпреки че както британските депутати, така и финансовите пазари са убедени, че такова споразумение ще бъде сключено, пише британският в. "Телеграф".
Но заявената от Франция твърда позиция показва погрешна преценка за пространството за маневри, с което може би разполага премиерът Борис Джонсън, когато въпросите засягат британския суверенитет, предупреждава изданието.
Джонсън ще постигне споразумение с ЕС, независимо дали тази седмица, следващата, или в последната секунда преди крайния срок на 31 декември, уверява британският в. "Гардиън".
Въпреки всички недостатъци на това правителство, то не се е побъркало. То няма да унищожи автомобилната индустрия, селското стопанство, финансовата и риболовната индустрия. Няма да прекъсне връзките с Европа в областта на сигурността и полицейското сътрудничество. Не иска и поява на граница в Ирландия, нарушаваща споразумението от Разпети петък, нито хладни отношения с новия американски президент, нито обтегнати отношения с най-близките си съседи и търговски партньори.
Така че, колкото и да блъфира, за да прикрие неудобната истина, Джонсън ще подпише споразумение, което отговаря на европейските стандарти в редица области. Но това ще е предателство към поддръжниците на Брекзит, предупреждава изданието.
Дошъл е моментът, когато британският премиер ще трябва да приеме, че Брекзит без споразумение ще бъде катастрофален и да наруши всичките си прекрасни, но нереалистични обещания.
Поддръжниците на Найджъл Фараж и поддръжниците на твърдата линия искат Лондон да затръшне врата при излизането си от ЕС. Но за правителството на Джонсън това е моментът на истината. И правителството ще бъде принудено да подпише споразумение с ЕС, защото всяка сделка ще размени прекрасните обещания за суверенитета за нещо много по-осезаемо - например липсата на голямо мито върху британското говеждо.