"Решения" е озаглавена една от главите в документ, който словенският премиер Янез Янша още преди няколко месеца е връчил на избрани свои колеги от ЕС. Написаното прилича на решение от Берлинския конгрес от 1878 година, когато представители на Великите сили прекрояват границите на Балканите и решават съдбата на народите от Югоизточна Европа. На първото предложение в документа - „Обединяването на Косово и Албания“ - са посветени общо четири реда. Другата идея се отнася до „Обединяване на голямата част от Република Сръбска (доминираната от сърбите част от Босна и Херцеговина, бел. ред.) със Сърбия“ – за това има три реда. Следващата подточка в тази глава съдържа вижданията на Янша как да бъде „решен хърватският национален въпрос“: или чрез „обединяване с Хърватия на доминирания от хърватите кантон в Босна и Херцеговина“, или като на района му се даде „специален статут“ по модела на Южен Тирол.
Накрая се отделя внимание и на босненските мюсюлмани, които от 1991 г. се наричат „бошняци“, и които съставляват половината от населението в бившата югославска република Босна. В плана на словенския премиер е предвидено те да получат „независимо функционираща държава“, за която и да „поемат пълната отговорност“. В случай, че не приемат, според Янша, те биха останали без всякаква европейска перспектива: „Те биха могли на един референдум да изберат между бъдеще в ЕС, бъдеще без ЕС или бъдеще с Турция“, е записано по този повод в документа. Според Янша бошняците засега били за членство в ЕС, но ако хаосът, влиянието на Турция и на радикалния ислям продължавали да нарастват, след десетина години ситуацията можела да се влоши драстично.
Поверителният план бе оповестен
Първоначалната идея изглежда е била този план на словенския премиер да бъде държан в тайна, докато не бъде съгласуван с отговорните лица в региона и международната общност. Но дори само споменаването, че съществува такъв документ, предизвиква тежки сътресения. Темата за прокарването на нови граници на територията на бивша Югославия си остава крайно взривоопасна. Хърватският външен министър Гордан Гърлич-Радман се опита да поуспокои духовете: при посещението си в босненската столица Сараево на 14 април той увери, че Хърватия подкрепя целостта на съседната държава, и че няма „никакви доказателства“ за съществуването на словенския „документ-фантом“.
Един от предполагаемите получатели – председателят на Европейския съвет Шарл Мишел преди това беше заявил, че не може да потвърди нищо, което обаче не означава непременно, че не е получавал такъв документ. В сряда вечерта обаче словенски интернет портал публикува ръкописа под заглавие: „Западните Балкани: пътят напред“. От 30 години насам има две различни концепции за бъдещето на Западните Балкани. Според общоприетата, сегашните граници остават непроменени, като всяка отделна страна трябва да изгражда демократични структури, които дават права и на етническите малцинства. Другата концепция, която е по-скоро негласна, предвижда границите на държавите от бивша Югославия да бъдат прекроени. Нейните привърженици твърдят, че „етнически чистите“ национални държави ще премахнат сегашния "хаос“ около правата на малцинствата, институциите и демократичните методи за гласуване. Словения поема от 1 юни 2021 г. временното председателство на ЕС, а премиерът Янша смята да постави темата за Балканите сред приоритетните. Янез Янша се разбира добре с Виктор Орбан. Унгарският премиер финансира десни, близки до Янша медии в Словения, а по обиколен път (чрез Любляна) – и такива в Северна Македония, чийто бивш премиер Никола Груевски получи убежище в Унгария, независимо, че срещу когото има влязла в сила присъда за корупция.
Подобни идеи е имало и преди
А новият еврокомисар по разширяването Оливер Вархей, предложен от Орбан за поста, се грижи основно за приема на Сърбия в ЕС. Ще рече, че в така създадената мрежа съвсем не потъват незабелязани инициативи, като тази на Янша за прекрояването на Балканите. Въпреки това е твърде малко вероятно словенският премиер да успее да прокара своите мечти за бъдещето на Западните Балкани. Вархей е до голяма степен изолиран в европейските структури, така че и словенското временно председателство едва ли ще успее да нанесе големи вреди на Общността. Но начинания като документа на Янша съвсем не са празни бълнувания. Преди близо три години сръбският президент Александър Вучич огласи искането си за етническо прокарване на границите в региона, което получи неочаквано голям отзвук: тогавашната отговорничка за външната политика Федерика Могерини, бившият еврокомисар по разширяването Йоханес Хан и австрийският президент Александър ван дер Белен тогава коментираха благосклонно идеята за размяна на територии между Сърбия и Косово.
Автор: Норберт Мапес-Нидек