На 23 април 1616 г. умира Мигел де Сервантес. Той е испански белетрист, драматург и поет.
С творчеството си предопределя развитието на испанската култура, език и литература.
Романът му "Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча" е едно от най-значителните произведения на европейския Ренесанс и на световната литература. Пародирайки рицарския роман, представя широка картина на тогавашното испанско общество и полага начало на реалистичния роман.
Романът му "Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча" е смятан за първия съвременен европейски роман. Първата част на книгата излиза през 1606г. и пробива с пълен успех.
Мигел де Сервантес Сааведра е роден през 1547 година в Алкала де Енарес, най-вероятно между 29 септември (денят на Св. Мигел) и 9 октомври, датата на неговото кръщене. Той е четвъртото от седемте деца от брака на Родриго де Сервантес и Леонор де Кортинас. Бащата е хирург- професия, която в онази епоха не е престижна и се доближава повече до занаятчийството, отколкото до медицината. Финансовите затруднения принуждават бащата да се мести от град в град, обикаляйки Валядолид, Кордова, Севиля в търсене на щастието, което така и не намира. Мигел де Сервантес започва да учи първо в Кордова, а след това и в Севиля- градът, в който пламва неговата любов към театъра. През 1566 година семейството се установява окончателно в Мадрид, където по това време младият писател започва своята литературна кариера с четири стихотворения, публикувани през 1569 година от неговия учител, хуманиста Хуан Лопес де Ойос.
От 1569 до 1580 година, обаче, животът на Сервантес поема в съвсем друга посока и се откъсва напълно от сферата на литературата. Заради дуел, в който е ранен Антонио де Сигура, Мигел де Сервантес е принуден да замине за Италия. В края на 1569 година той се установява в Рим. Започва работа при кардинал Акуавива. Използвайки престоя си там, се запознава с италианската литература от това време. Скоро напуска религиозното си обкръжение и се посвещава на военната служба. Зачислен е първо към войската на Алваро де Санде в Неапол, а после към полка на Мигел де Монканада, под чието ръководство Сервантес се сражава героично на 7 октомври 1571 година в битката при Лепанто. Раните в гърдите и в лявата ръка, която завинаги остава неподвижна, са повод за гордост за Сервантес до края на живота му.
След възстановяването си Сервантес участва и в други военни експедиции през следващите години, но също така прекарва и доста време в казармите в Месина, Сицилия, Палермо и най-вече в Неапол. Там той влиза в литературните среди и се запознава с големите италиански творци. През 1575 година решава да се върне в Испания, но не и без препоръки, доказващи бойните му заслуги, които са му необходими, за да получи държавна работа, като се върне. Пътувайки към Испания, корабът му е пленен от пирати, които при вида на препоръките, подписани от великия капитан Хуан де Аустриа, определят откуп, непосилен за семейството на Родриго де Сервантес. Така започва едно мъчително пленничество в Алжир, което продължава пет години и оставя дълбока следа в паметта на писателя. Четири пъти безуспешно се опитва да избяга, докато накрая е освободен от монаси, които плащат откупа му. На 27 октомври 1580 година Сервантес най-накрая стига бреговете на Испания.
При връщането си в Мадрид писателят заварва семейството си крайно обедняло и задлъжняло. Той се опитва да намери работа в Америка, ентусиазиран от перспективите за благоденствие на чиновниците там, но не успява. Дълго време търси някаква държавна работа, но напразно. Така и не получава възнаграждение за военните си заслуги. Отдаден напълно на литературата, започва да пише „Галатея". Книгата е добре приета и относителният ѝ успех през 1585 година, когато е публикувана, кара Сервантес да започне да пише комедии. Създава голям брой драматични произведения, от които днес се пазят само две: „Животът в Алжир" и „Нумансия".
През 1584 година се ражда неговата дъщеря Исабел, плод на тайната му връзка с млада омъжена жена.
На 12 декември 1585 година Сервантес се жени за Каталина де Саласар и Паласиос в Ескивиас. Заживява в Ескивиас, но често пътува сам до Мадрид, където се среща с писателите от неговата епоха и чете творбите им. С Лопе де Вега е в непрекъснат конфликт. През 1587 година е назначен за комисар по реквизицията на храни за интендантските служби на Великата армада, а по- късно- през 1595 година, започва да събира данъци. До края на века той е принуден поради естеството на работата си да обикаля Андалусия, като единственото нещо, което му носят тези професии, са неприятности, отлъчване от църквата, доноси. На два пъти влиза несправедливо в затвора (в Кастро дел Рио през 1592, заради своя помощник, и в Севиля през 1597 поради прекалената си доверчивост), но и двата пъти не след дълго е оправдан и освободен.
В началото на 1605 година е публикуван романът „Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча". Големият успех и няколкото неофициални издания водят много скоро до неговото преиздаване. За три месеца се превръща в най-продавания роман на всички времена. Успехът на книгата, обаче, е помрачен от новия процес, повдигнат срещу Сервантес заради убийство пред къщата му. Липсват доказателства срещу него и той скоро е пуснат на свобода.
Остатъка от живота си творецът прекарва в Мадрид. Там Сервантес, вече известен писател, публикува една след друга последните си творби: „Поучителни повести" (1613), „Пътуване в Парнас" (1614), „Осем нови комедии и интермедии" (1615) и втората част на „Дон Кихот" (1615).
Последното му произведение „Персилес и Сихизмунда", завършено три дни преди смъртта му, е публикувано посмъртно през 1617.