Чернобил ли е наистина най-голямата ядрена катастрофа?
"Чернобил: тайната история на най-голямата атомна катастрофа на всички времена" или "Най-голямата ядрена авария в човешката история" - подобни заглавия и определения се използват нерядко. Те ни навеждат на мисълта, че съществува нещо като класификация на атомните катастрофи. Но това е подвеждащо. Международната скала за оценка на ядрените инциденти включва седем степени. В най-високата седма степен - "Катастрофален инцидент", с излъчване на големи количества радиоактивност и тежко отражение за хората и природата - са класифицирани две ядрени аварии: тази в Чернобил и аварията във Фукушима. В самите нива на международната скала обаче не са предвидени сравнения. "А ако под "ядрена катастрофа" се разбира не само авария, а и всички други причинени от хората радиоактивни емисии, то бихме могли да твърдим, че в човешката история е имало и други случаи на голямо радиоактивно замърсяване", казва американската изследователка Кейт Браун. Тя дава за пример производството на плутоний за направа на атомни бомби от САЩ и СССР, при което се отделят голямо количество радиоактивни емисии. "И това не е било инцидент", подчертава Браун.
Има ли мутации в забранената зона около Чернобил?
При туристическите посещения в района един от най-често задаваните въпроси е дали там има мутирали животни. Тази представа вероятно е затвърдена от всички онези филми на ужасите, книгите, както и от компютърните игри. Но не отговаря на истината. Биологът Денис Вишневски изучава природата около Чернобил от 20 години и до момента не се е натъквал на двуглави вълци или петкраки гризачи. "Влиянието на йонизиращото лъчение би могло да доведе до телесни преструктурирания, но в повечето случаи то просто намалява жизнеспособността на организма", обяснява Вишневски пред ДВ. Той посочва, че в случая с гризачите много ембриони умират още по време на бременността - грешки и нарушения в генома водят до неспособност на организма да функционира. А животните, родени с увреждания, не могат да оцелят в дивата природа, казва биологът.
Успяла ли е природата да преодолее катастрофата?
Репортажи и снимки под заглавия като "В забранената зона на Чернобил цъфти живот" или "Природният рай Чернобил" създават впечатлението, че природата около реактора вече се е възстановила. "Но това не е вярно", казва Кейт Браун, която от 25 години изследва района на Чернобил. Периодически се появяват съобщения, че в забранената зона са забелязани застрашени видове птици и насекоми. "Но това не е доказателство, че природата в Чернобил е оздравяла", казва Браун. В резултат на продължителните наблюдения на състоянието на животните в зоната са установени висока степен на смъртност, честа поява на тумори и имунизационни дефекти, промени в кръвта и в кръвообращението, аномалии и други отклонения. Земята в забранената зона е отровена от радиоактивността и до днес, 35 години след катастрофата. Една трета от района е замърсена с трансуранови елементи, чийто срок на разпад е над 24 000 години.
Безопасно ли е посещението на Чернобил?
25 години след ядрената авария забранената зона около централата се превърна в магнит за любопитни туристи от цял свят. Успехът на сериала "Чернобил" доведе до рязък ръст на туристическите посещения - 124 000 през 2019 година, което е двойно повече в сравнение с предходната година. Държавната агенция за управление на забранената зона междувременно е подготвила двайсетина маршрута по суша, вода и въздух за желаещите да посетят Чернобил. Наложени са строги изисквания за сигурност: специално облекло, забрана за ядене или пиене на открито и строго придържане към определените маршрути. Възможното ниво на облъчване при еднодневно посещение се определя официално на стойност от 0,1 милисиверта. "Това е много далеч от дозата, която би била опасна за здравето", казва пред ДВ експертът по ядрена безопасност Свен Доктер. Той посочва, че в Германия средното годишно облъчване на човек е над 4 милисиверта. Част от облъчването се получава по линия на естествени източници, а останалата - при обичайни медицински процедури (прегледи с рентген или с компютърен томограф) и при пътувания със самолет.
Чернобил още ли е необитаем?
Град Припят, създаден навремето специално за служителите на централата, както и съседният Чернобил официално са необитаеми. Но и след инцидента никога не са били напълно обезлюдени - оттогава насам и в двата града работят няколко хиляди души. Става дума предимно за мъже, които работят на двуседмични смени и имат грижа за поддръжката на инфраструктурата. Освен това специална част на вътрешното министерство патрулира в района и контролира достъпа до забранената зона. В Чернобил има магазини за хранителни стоки и дори най-малко два хотела, предназначени предимно за хора в командировка. Освен това в района има и доброволно завърнали се местни хора - най-вече в селата наоколо. Точният им брой обаче не е известен. А тъй като става дума предимно за възрастни хора, се очаква, че с всяка изминала година броят им намалява.
Автор: Тетяна Клуг