Никита* ще прекара още цели три седмици в кабината на камиона, която споделя със своя помощник-шофьор. Тук протича целият живот на двамата мъже от Беларус: тук работят, тук се хранят, тук спят. Те обслужват клиенти в Германия, Франция и други западноевропейски държави. И вече са на път от два месеца - работят по договор най-вече с една голяма фирма за онлайн-търговия.
„С четири очи чакам да се прибера вкъщи, защото дъщеря ми е абитуриентка,“ разказва бащата на две деца. Абитуриентските празненства искат пари и тъкмо по тази причина Никита върти волана по европейските магистрали. Иначе той е заварчик, но не може да си намери работа в родината.
По 60 евро на ден, но това трябва да покрива и личните разходи
Доволен е от заплащането: 60 евро на ден, които трябва да покриват и разноските му. Според европейската правила обаче, тези пари просто са много малко. Никита и хиляди други тираджии като него работят главно на територията на Германия и на други страни от ЕС, тоест - би трябвало да получават поне минималната надница, определена от закона. Плюс пари за другите разходи и за преспиване. „Знаем, че трябва да ни плащат повече, но никой от нас не получава тези пари“, обяснява Никита.
Разговаряме с Никита на голям паркинг в Германия, недалеч от границата с Нидерландия. Тук концернът „Амазон“ е паркирал множество ремаркета, с които източноевропейски спедиторски фирми и техните шофьори (един от които е именно Никита) доставят стоки из цяла Европа. На паркинга шофьорите са си организирали нещо като бивак за през почивните дни. Между тировете са инсталирали туристически столове и маси, покрити с храна.
Почти всички са от Беларус или Украйна. Истински тоалетни или умивални наоколо не се виждат, има само няколко химически тоалетни. Спедиторската фирма не им плаща за преспиване в хотел и хората трябва да нощуват по камионите.
Сред нас е и германският синдикалист Михаел Вал от мрежата „Справедлива мобилност“, която се опитва да помага на шофьорите от Централна и Източна Европа. Михаел говори полски, но е довел и преводачки от украински, български и румънски. За шофьорите има и информационни листовки на няколко езика. Михаел Вал и неговите колежки обясняват на шофьорите най-същественото: не е важно каква фирма ги е наела, важното е къде се трудят и по кои маршрути карат.
"Те просто нямат друг избор"
Мнозина от шофьорите обаче клатят скептично глава. Спедиторите никога нямало да се съгласят на такива условия, независимо какво пише в законите. Мъжете се страхуват да не си загубят работата. „Те просто нямат друг избор. Или трябва да се върнат в Украйна или Беларус, където има война и протести, или пък да въртят волана в Германия и да получава от източноевропейските си работодатели заплащане под минималното.“
Тъкмо източноевропейските спедитори доминират картината в Германия. Според някои оценки, на територията на ЕС те държат около 40 процента от бизнеса. Статистическите данни за закупените винетки в Германия показват, че 33% от камионите по германските пътища са регистрирани в Източна Европа.
Източноевропейските спедитори транспортират стоките значително по-евтино, отколкото германските. „Тъкмо поради това германските транспортни фирми почти изцяло се оттеглиха от международните транспорти“, обяснява Вал. И добавя, че от това печелят най-вече гиганти в онлайн-търговията като „Амазон“.
Според Вал, така е възникнала цяла „система на организирана безотговорност“. Той твърди, че големите концерни се възползват от изгодните оферти на източноевропейските спедитори, които пък от своя страна се възползват от безизходицата на шофьорите и ги наемат по ниски тарифи. Редакцията на WDR се обърна с тези въпроси към концерна „Амазон“. В отговора се казва, че спедиторите, работещи за „Амазон“, са длъжни да се придържат към действащите закони и към специалния „Кодекс за поведение“, който ги задължава да осигуряват на шофьорите „справедливо заплащане, социални осигуровки и нормално работно време“. В отговора не пише обаче как „Амазон“ следи за изпълнението на тези договорки.
Разговаряме с шофьора Иван* пред един от логистичните центрове на „Амазон“, където са се наредили много чакащи камиони. 52-годишният украинец чака вече от два дни. Чакането си е част от работата, усмихва се Иван.
"Третират ни като роби"
За да работят за фирми от Литва, Полша или България, украинците имат нужда от работна виза. А тази виза пък зависи от наличието на договор със съответната спедиторска фирма. Иван разказва, че в Украйна изкарвал около 140 евро на месец, докато литовските спедитори му плащали в пъти повече. „Защо да се оплаквам при това положение? Ако напусна фирмата, вече няма да имам работна виза и ще трябва начаса да се върна в Украйна“, казва той.
Шофьорите, които чакат пред логистичния център, гледат някак да си запълнят времето. Едни си варят кафе, други простират пране върху ламарините на камионите. Двама полски шофьори се оплакват от условията и от отношението на работодателите. „Третират ни като роби! Тук няма вода, няма душове, няма свестни тоалетни,“ ругае по-възрастният.
От „Амазон“ твърдят, че край логистичния център на шофьорите са осигурени тоалетни и умивални - и прилагат фотографии като доказателство. Полският шофьор обаче твърди, че не знае за такива санитарни възли. Той самият чакал тук вече пети ден, защото разтоварването на неговия ТИР непрекъснато се отлагало. Сочи към кабинките на химическите тоалетни край входа и задава риторичен въпрос: „Знаете ли как изглеждат тези три тоалетни, когато дневно ги използват по 100 души?“.
*Имената на шофьорите са променени от редакцията
Автор: Руперт Видервалд