Изгорени, намушкани и прегазени хора - това оставя след себе си пясъчната мафия. Все повече и все по-брутални стават престъпленията, свързани с добива на пясък. Причината: суровината, без която не можем, е на изчезване.
Той служи за производството на бетон в строителството, на асфалт за пътищата, на стъкло за прозорците ни, на силиций за чиповете в мобилните ни телефони. Пясъкът: най-масово използваният материал на планетата, съществен строителен елемент за цялото ни модерно битие. Но пясъкът става все по-дефицитен. Глобалната търговия с пясък е значително по-непрозрачна от сделките с други суровини, а промишлеността често нарушава законите и причинява екощети.
За използването на пясък по света съществуват само най-груби изчисления. Доклад на ООН по въпроса от 2019 година се ориентира само по данните от циментовата промишленост и стига до закръгленото число 50 милиарда тона годишно.
„Най-важният проблем се състои в това, че ние не разбираме достатъчно добре този материал“, казва Луиз Галагър, съавторка на доклада. „Все още знаем твърде малко за последствията от добиването на пясък“, добавя тя.
Парадокс: защо пясъкът свършва
Засега експертите са единодушни само по следното: добиването на пясък в големи количества струва на хората и на планетата непомерно висока цена. Добиването на пясък разрушава местообитания, замърсява реките и подкопава плажовете, които и без това чезнат поради повишаването на морското равнище. Освен това то дестабилизира бреговете на реките, окислява водата и допринася за измирането на рибата, а в засегнатите региони домакинствата и земеделците разполагат с все по-малко вода за пиене и напояване. А има и още последствия, на които се обръща твърде малко вимание, казва независимата експертка Киран Перейра.
Много от тези последствия не се виждат веднага и с просто око, поради което ситуацията става още по-трудна за оценка, добавя природозащитникът Стивън Едуардс. През 2019 година авторитетното списание „Нейчър“ публикува статия за добиването на пясък в Индия, от която става ясно, че то е причинило почти пълното изчезване на определен вид крокодили в река Ганг. Сериозно ерозират и части от бреговете на река Меконг, край които живеят половин милион души.
Пясък има навсякъде и именно затова хората рядко се замислят за неговата съдба. Недостиг на пясък? Звучи абсурдно. Та нали с пясък е покрита една трета от територията на Земята. Въпреки това обаче държави като Саудитска Арабия дори внасят пясък от Канада и Австралия. Прочутият небостъргач „Бурдж Халифа“ в ОАЕ беше построен с пясък, който пристигна от другия край на света. Причината за този парадокс не е широко известна: пустинният пясък почти не става за строителство, защото вятърът в пустинята заглажда песъчинките и така сцеплението им в различните строителни материали е много по-слабо, отколкото сцеплението на ръбестите песъчинки от речните корита, плажовете или морското дъно. А това сцепление е много важно за качеството на бетона.
Не е чудно, че най-голямо търсене на пясък се наблюдава в Китай. Само в периода 2011-2014 Китай произвежда повече цимент, отколкото САЩ за целия 20 век. На второ място по производство на цимент е втората държава по население - Индия. В Азия и Африка все повече хора се преселват от селата в градовете, където се нуждаят от жилища. Така нараства и търсенето на пясък.
Но пясък трябва не само за строителството на сгради. През 2011 година в Нидерландия например бяха добити 20 милиона кубически метра пясък от морското дъно, за да се укрепят дигите и ерозиращите брегове. Сингапур пък само за 50 години успя да увеличи територията си с една четвърт, изграждайки изкуствени островчета. Пясъкът за тях беше внесен от Виетнам, Камбоджа, Индонезия и Малайзия. А пясъкът за приказните палмови острови край Дубай беше изкопан от дъното на Персийския залив.
Най-жестоката пясъчна мафия
На всичко отгоре добиването на пясък е свързано с големи социални и чисто човешки щети. Заради ръста на цената на пясъка вече се извършват дори убийства. От Мексико до Южна Африка - от все повече страни се съобщава за престъпления, свързани именно с добиването на пясък. А най-много насилия около добиването на тази суровина възникват в Индия - родината на най-жестоката пясъчна мафия в света. Изгорени журналисти, намушкани екоактивисти, прегазени полицаи - всичко това се пише на сметката на тамошните престъпни банди. Според индийски еколози, само през последните две години във връзка с нелегалното добиване на пясък смъртта си са намерили 193 души - в резултат от лоши условия на труд, злополуки и насилия. А детският труд в този сектор е нещо обичайно.
През февруари в Индия заради подкупи бяха изпратени зад решетките шефът на пясъчния гигант „V.V. Minerals" и един бивш директор в Министерството на околната среда. Години наред преди това пясъчният „барон“ последователно отхвърляше всички твърдения, че практикува нелегален добив на пясък.
За да бъде решена пясъчната криза, специалистите предлагат да се въведе по-добра регулация на индустрията, да се вземат по-енергични мерки срещу корупцията и да се изгради система за световен мониторинг на добиването на пясък. А потреблението на пясък би могло да се снижи с разработването на алтернативни строителни материали, заместващи бетона.
Редица специалисти и предприемачи вече проучват и възможността да се използва пустинният пясък. Но технологията по неговото нагорещяване и обработване все още е прекалено скъпа и засега няма практическо приложение.