На 6 юли 1994 г. Върховният съвет на Казахстан прие постановление за преместване на столицата от Алмати в Акмола. И три години по-късно-през 1997 г. президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев взе окончателно решение за преместване на столицата. В същото време старото име на града не се запази дълго и вече на 6 май 1998 г. президентът на Република Казахстан подписа указ "за преименуването на град Акмола, столицата на Република Казахстан в град Астана, столица".
Това вече не е първото преименуване на този град. През 1830-1961 г. той се нарича Акмолинск, от 1961 до 1992 г. – Целиноград, а от 1992 до 1998 г. – Акмола. А на 10 юни 1998 г. се състоя официалното представяне на новата столица Астана.
От 1998 г. Денят на столицата се празнува на 10 юни. Но през 2006 г. Денят на Астана е преместен на 6 юли, т. е. за отправна точка е взето решение на Върховния съвет на Казахстан от 1994 г. за преместване на столицата от Алмати в Акмола. Също така на този ден се отбелязва не само годишнината от решението за преместване на столицата в Астана, но и рождения ден на първия президент на Казахстан – Нурсултан Абишевич Назарбаев.
В строителството на града взеха участие не само казахстански архитекти, но и известни чуждестранни специалисти. Включително световни знаменитости като Кисе Курокава и Норман Фостър. В същото време се реализира основната идея на Нурсултан Назарбаев - столицата трябва да придобие формата на Евразийски мегаполис, да стане удобна за своите жители и гости.
Изграждане и развитие на града вървеше толкова бързо, че още през 1999 г. с решение на ЮНЕСКО Астана получи титлата "Град на света", която се присъжда на градове с най-успешни политики в социална, екологична сфера, в областта на благоустройството и с практически принос към световната култура. Освен това градът се превърна в свободна икономическа зона, което доведе до бързото икономическо развитие на града. А новото си признание Астана получи по време на Световното изложение ЕКСПО-2017, което бе посетено от близо 4 милиона души. Това е два пъти повече от първоначално планираното.
Сред основните забележителности на столицата не може да не се отбележат такива уникални сгради като Двореца на Мира и Съгласието, сградата на Министерството на транспорта и съобщенията, кулата "Казахстан Темир Жолъ" и "Северно сияние";, бизнес центърът, кулата "Астана";, изграждане на Международно летище, комплексът "Абу Даби Плаза"; и, разбира се, "Байтерек"; и пешеходният мост на река Есил. Също така в града има пешеходна улица „Арбат“.
На 19 март 2019 г. първият президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев обяви, че подава оставка. Той връчи пълномощията на Касъм-Жомарт Токаев като председател на Сената на Парламента. На следващия ден Токаев положи клетва и излезе с предложение столицата да се преименува на Нур-Султан в чест на първия държавен глава, депутатите одобриха съответните изменения в Конституцията. На 23 март новият президент на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев подписа указ за преименуване на столицата. "Да се преименува град Астана, столицата на Република Казахстан в град Нур- Султан, столица на Република Казахстан", се казва в документа.
Брутният регионален продукт през 2020 г. в град Нур-Султан възлиза на 7 трилиона тенге и в сравнение с 1997 г. е нараснал 272 пъти. 55% от БРП се формира от предприемаческия сектор. От 2003 г. размерът на инвестициите в град Нур-Султан надхвърли 52 млрд. щатски долара или 9,8 трилиона тенге. Според статистиката на Националната банка от 2014 г. до 2021 г. обемът на привлечените чуждестранни инвестиции възлиза на 6,5 млрд. щатски долара. Днес в града са регистрирани 4027 чуждестранни компании. Освен това, град Нур-Султан е финансов център на Централноазиатския регион. Приоритетни сектори на икономиката за град Нур-Султан са: туризъм, развитие на модерно производство, финансов център, услуги за публичния сектор, международни организации и мултинационални компании, образование, здравеопазване, търговия и логистика, култура и спорт, творчески сектор.