В Казахстан се проведе Съвет за сътрудничество на тюркоговорещите държави

На 31 март 2021 година Казахстан организира неформална Среща на върха на Съвета за сътрудничество на тюркоговорещите държави. Срещата трябваше да се проведе в свещения казахстански град Туркестан, но поради сложната епидемиологична ситуация в света това международно мероприятие се проведе онлайн, съобщиха от посолството на Казахстан в България.

В срещата взеха участие президентът на Република Казахстан Касъм-Жомарт Токаев, първият президент на Република Казахстан-Елбаси (лидер на нацията) и почетен председател на Съвета Нурсултан Назарбаев, президентът на Азербайджан Илхам Алиев, президентът на Киргизия Садър Жапаров, президентът на Турция Реджеп Таип Ердоган, президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев, президентът на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов, министър-председателят на Унгария Виктор Орбан, генералният секретар на Съвета за сътрудничество на тюркоговорещите държави Багдад Амреев.

Откривайки заседанието, президентът на Казахстан К.Токаев отбеляза, че целта на срещата е тюркският свят да стане един от най-важните икономически, културни и хуманитарни региони на XXI век. Държавният глава подчерта, че срещата се провежда под надслов “Туркестан – духовната столица на тюркския свят”. Президентът на Казахстан отбеляза, че въпреки че целият свят се бори с безпрецедентни предизвикателства, сътрудничеството между тюркоговорещите държави остава активно. В същото време в този сложен период трябва заедно да търсим нови импулси за укрепване на отношенията.

По думите на Касъм-Жомарт Токаев, ваксинацията е единствено правилен начин за спиране на пандемията. Предвид общите ни интереси президентът смята за важно да се подкрепяме взаимно и да си обменяме опит. Според него, в борбата с пандемията международната общност не действа единно. Заради противоречията между големите държави започнаха тъй наречените “ваксинационни войни”. В тази нелека ситуация Организацията на обединените нации (ООН) също не можа да използва своя капацитет. Както отбеляза президентът, на преден план излизат проблемите в здравеопазването и биологичната сигурност. В този контекст на 75-та сесия на Общото събрание на ООН Казахстан излезе с предложение да се създаде Международна агенция за биологична сигурност. Държавният глава смята, че в бъдеще Агенцията ще съдейства за предотвратяване на биологичните заплахи и ще обменя данни за опасните заболявания.

Пандемията предизвика невиждана преди икономическа криза, която доведе до намаляване на взаимния стокообмен. През 2020 година обемът на търговията между Казахстан и държавите-членки на Тюркския съвет състави близо 7 милиарда долара. Това е с 11,2 % по-малко от показателите преди пандемията. Затова като една от главните задачи пред тюркоговорещите държави президентът К.Токаев отбеляза увеличаване на стокообмена. Президентът каза, че за тази цел град Туркестан има големи инвестиционни и търговско-икономически възможности. В исторически план този град е разположен на кръстопътя на керванните пътища. Предвид големите ресурси, човешкия капитал и туристическия потенциал на региона, държавният глава предложи в Туркестан да се създаде “Специална икономическа зона”, която ще обединява тюркските държави.

Също така президентът отбеляза важното значение на сътрудничеството между тюркоговорещите държави в областта на водите и енергетиката. Президентът е убеден, че ефективното и справедливо използване на трансграничните водни ресурси са гаранция за стабилност и просперитет на региона. Президентът на Казахстан изрази готовността си съвместно със съседните държави да изпълняват проекти по изграждане на хидросъоръжения. Държавният глава призова участниците в Съвета за сътрудничество на тюркоговорещите държави да работят по съвместни проекти в такива области, като изкуствен интелект, анализ на големи данни, дигитализация, интернет-търговия. Той смята, че във времето на бързоразвиващите се технологии тази крачка ще допринесе за иновационно развитие и ще повиши конкурентноспособността на държавите-участнички в Съвета. В този контекст държавният глава заяви, че Казахстан е готов към взаимна обмяна на опит по въвеждане на електронно правителство, напреднали технологии и цифрови решения, които широко се използват в банковия сектор и финансовата система.

Също така в своето изказване президентът отбеляза, че е необходимо да се ускори работата по създаване на Тюркски инвестиционно-интеграционен фонд. Това ще бъде първа съвместна финансова институция на тюркоговорещите държави. Като централа на този фонд бе предложена сградата на Международния финансов център “Астана”, където се обединяват най-добрия опит на финансовите институции с международно равнище и съвременни финансови инструменти. Тук широко се използва ислямско банкиране и ислямски облигации (сукук). Центърът предоставя големи възможности за привличане на инвестиции в тюркски държави, подчерта Касъм-Жомарт Токаев. Сътрудничество в сферата на образованието е основен фактор за партньорство в бъдеще, смята президентът на Казахстан. Важно е да се сформира общо културно-просветно пространство. По негово мнение, тази инициатива може да се реализира чрез създаване на образователен фонд “Великите тюрки”. Той ще координира взаимодействието между университетите по академична мобилност, стажове и повишаване на квалификацията. Държавният глава съобщи за готовността да се заделят 50 стипендии за обучение на младежи от братски държави за получаване на степен бакалавър в Международния казахско-турски университет ‘Ходжа Ахмед Ясауи”. Тези стипендии ще бъдат именувани “стипендия Ясауи”.

Отбелязвайки актуалното значение на хуманитарното и академичното взаимодействие в съвременния свят, Касъм-Жомарт Токаев отбеляза, че от гледна точка на археологията и науката като цяло град Туркестан, чиито основи са заложени още през Средновековието, все още не е изучен до края. И в този контекст е важно Международната организация за тюркска култура (ТЮРКСОЙ) и Международната тюркска академия да отделят специално внимание за провеждане на археологически изследвания в Туркестанския регион. Освен това, президентът на Казахстан предложи в Туркестан да се построи общ архитектурен обект, символизиращ приятелството и единството на тюркските народи. Заедно с това, държавният глава заяви, че е въпрос на време Съветът да се транформира в пълноценна международна организация и предложи тази идея да се закрепи в заключителна Туркестанска декларация. Тази инициатива бе представена на срещата на върха в Баку (2019 г.) от първия президент на Република Казахстан-Елбаси Нурсултан Назарбаев.

В заключение президентът на Казахстан отбеляза, че значението на тюркския свят в съвременната международна политика е нараснало. Има всички основания да смятаме, че сътрудничеството в рамките на Тюркския съвет има големи перспективи. Ние трябва да изразяваме своята позиция по регионални и глобални въпроси. И нашият глас трябва да е силен и ясен, отбеляза Касъм-Жомарт Токаев. В своето изказване първият президент на Република Казахстан-Елбаси и почетен председател на Съвета Нурсултан Назарбаев отбеляза, че през 2018 година Южноказахстанската област бе преименувана на Туркестанска област, а областният център бе преместен от град Шъмкент в Туркестан. Тогава започна новата история на развитие на целия регион.

Н.Назарбаев подчерта, че Казахстан продължава историческата приемственост във формирането на бъдещия архитектурен облик на града и покани участниците в събитието да посетят свещения град Туркестан след стабилизиране на ситуацията с пандемията от коронавирусната инфекция.

Н.Назарбаев изрази надеждата си, че неформалната среща на върха ще даде допълнителен тласък на по-нататъшното укрепване на приятелството и сътрудничеството между братските държави от Тюркския съвет. Нурсултан Назарбаев също така отбеляза, че в този труден за световната общност период, свързан с пандемията от COVID-19, тюркските държави успяха да запазят своето единство. Почетният председател на Съвета за сътрудничество на тюркоговорещите държави отбеляза големия потенциал за увеличаване на взаимната търговия и инвестициите в икономиката. Н.Назарбаев каза, че постигнатото между Баку и Ереван мирно споразумение за Нагорни Карабах ще позволи да се възроди Великият път на коприната в това направление, а това ще увеличи ролята на Каспийско море. Пред държавите ще се отвори нова възможност за ефективно използване на предимствата на китайската инициатива “Един пояс, един път”. Транскаспийският международен транспортен коридор (или Туранският коридор) е най-сигурният и кратък търговски маршрут между Европа и Азия, подчерта Нурсултан Назарбаев.

В своето изказване първият президент на Казахстан също така обърна внимание върху новите предизвикателства и заплахи, пред които е изправено човечеството. Нурсултан Назарбаев призова ръководителите на тюркските държави в тази трудна международна ситуация да подкрепят инициативата му за започване на мащабни преговори между Вашингтон, Москва, Пекин и Брюксел. Първият президент на Казахстан е убеден, че тези четири страни напълно осъзнават тежестта на своята специална отговорност за бъдещето на човечеството, международната сигурност и стабилност. Той изрази своята убеденост, че ръководителите на тюркоговорещите държави ще подкрепят тази инициатива. На срещата на върха също се изказаха президентът на Азербайджан Илхам Алиев, президентът на Киргизия Садър Жапаров, президентът на Турция Реджеп Таип Ердоган, президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев, президентът на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов, министър-председателят на Унгария Виктор Орбан, генералният секретар на Съвета за сътрудничество на тюркоговорещите държави Багдад Амреев. Срещата на върха приключи с приемане на Туркестанска декларация, текста на която може да се види на този сайт. Следващата среща на върха на Съвета за сътрудничество на тюркоговорещите държави ще се проведе в Истанбул на 12 ноември 2021 година.