Мохамад А. оцелява само благодарение на това, че една съседка чува отчаяните му викове за помощ. През онази нощ на месец май 2018 година 13 членове на семейство от Сирия - 11 мъже и две жени - нападнали 19-годишното момче в задния двор на жилището му в Есен с дървени сопи и летви. Наръгали го с нож в корема и частично го скалпирали. Един от нападателите дори снимал видео - като доказателство.
Нападението е организирано, защото според нападателите момчето е осквернило честта на тяхното семейство: то е имало връзка със 17-годишно момиче от семейството, което било омъжено за неин братовчед. Седем от нападателите са осъдени, един от тях на осем години и половина затвор.
"Убийствата на честта" не са изключение
Мохамад А. се отървал на косъм от смъртта - с тежки наранявания. Но много други мъже, наказани за това, че са дръзнали да нарушат традициите, просто не оцеляват. Като например 20-годишният иранец Алиреза Фазели-Монфаред, който миналата пролет бил обезглавен от собствения си брат заради това, че е гей. След като в началото на август в Берлин двама афганистански братя убиха собствената си сестра, дискусията за тъй наречените "убийства на честта" отново се разпали в Германия. Малцина знаят, че жертви на тези престъпления стават също и мъже. Още през 2011 г. беше публикувано изследване по темата на института "Макс Планк", което стигна до неочакван извод: от общо 109 жертви през периода 1996 - 2005 година, 43 са мъже - убити, защото или са били хомосексуални, или са имали извънбрачни връзки. Но също и защото са отказвали да извършат убийство на човек, опетнил честта на семейството.
Хомосексуалността и отказът от уреден брак са сред основните причини
Но "убийствата на честта" са само върхът на насилието. Германската туркиня Серап Чилели може до утре да разказва за съдбата на хора, които искат да се освободят от тези остарели архаични структури. Нейната организация Peri подпомага мигранти в нужда. Жените жертви преобладават, категорична е тя, но помощ дотук са потърсили също и десетина мъже - основно от турски произход, които имали проблеми със семействата си заради сексуалната си ориентация или защото са се противопоставяли на сключването на принудителен брак. Застрашени са също така и двойки, които са принудени да се крият, защото връзката им не е била одобрявана от членовете на семейството. "Ако дъщерята бъде разкрита, тя рискува да бъде тежко пребита или направо убита", казва Чилели. Същото важи и за нейния приятел.
Майките и сестрите често стават съучастнички в престъпленията
Представата, че жертви на "престъпления на честта" стават само жени, е също толкова невярна, колкото и това, че извършителите са основно мъже, допълва тя. В тази връзка Чилели се спира на ролята, която често играе в такива ситуации сестрата на жертвата. Такъв е например случаят с умъртвената турска язидка Арзу Йозмен от германския град Детмолд, за което основна вина носи нейната сестра. Като служителка на общината в града тя се е възползвала от достъпа до регистъра с адресните регистрации и така разкрила къде живее. Впоследствие Йозмен е посетена и застреляна от своя брат.
Същото е и с майките: зад поведението на една майка, която позволява заради поведението или начина на живот на собствената ѝ дъщеря да бъде застрашен животът ѝ, стои популярно мислене на жените в традиционното мюсюлманско общество: "Измъчват я срамът, страхът или нейната зависимост. Казано иначе: ако дъщерята се провали в тяхното общество, отговорни за това биват държани майките и сестрите", казва Серап Чилели.
Трябва ли да се нарича "убийство на честта"?
През август в Берлин двама афганистанци убиха своята сестра, защото начинът ѝ на живот на отговаря на техните ценности и правила. Според Елке Брайтенбах, която в германската столица отговаря за въпросите, свързани с интеграция, става въпрос за "фемицид". В Германия всеки трети ден жена е убита от своя настоящ или бивш партньор, казва тя. И в основата на тези престъпления е полът на жертвата, а не националността и произхода, допълва Брайтенбах. Според Кай Вегнер от ХДС обаче оспорването на "религиозно-културните предпоставки за подобни убийства на честта" води до "защита на извършителя". Вегнер призова за "нулева толерантност", щом става въпрос за потискане на жените в името на "мнима чест". Според Юлия Каселт от института "Макс Планк" терминът "убийство на честта" може да е проблематичен, когато не се използва прецизно. Германци също отнемат живота на своите настоящи или бивши партньорки. В крайна сметка мотивацията и при тях, и при чужденците е една и съща: "ревност и чувството за притежание".