Предпоставка
Бързите събития от края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век доведоха до срив на преобладаващата по това време биполярна система на международните отношения и появата на нови независими държави върху политическата карта на света. Заедно с глобалните тектонични промени в геополитиката в пространството на Евразия и Източна Европа се изостриха старите и се появиха нови граждански или междудържавни конфликти, а също така започнаха да се проявяват нови предизвикателства и заплахи, като организирана престъпност, сепаратизъм, религиозен екстремизъм, тероризъм, търговия с наркотици, които могат да подкопаят крехката социално-политическа и икономическа стабилност не само в постсъветското пространство, но и в световен мащаб.
В тези условия, новите независими държави са изправени пред решение, не само на такива първостепенни задачи, като самоидентификация и изграждане на нова основа на своята държавност, избор на политически и социално-икономически модел на развитие, но и пред предизвикателствата от международния дневен ред, като защита на независимостта и суверенитета, осигуряване териториалната цялост и отстояване на националните интереси, създаване на условия за регионалната сигурност, както и по-нататъшна интеграция в международната общност.
Кардиналните промени в геополитическата координатна система принудиха държавите да търсят нови форми на взаимодействие и сътрудничество, както в двустранни, така и в многостранни формати. Без създаване на подходящи механизми за взаимодействие и сигурност на регионално ниво, стабилното вътрешно развитие на страната в условията на все по-голяма глобализация би било трудно постижимо.
В тези турбулентни исторически условия първият президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев взе решителен курс за лансиране на многовекторния принцип и многостранна дипломация във външната политика и представи ред свои инициативи за поддържане на мира и сигурността в регионален и световен мащаб, а неговият апел да се свика Съвещание за взаимодействие и мерки за доверие в Азия (СВМДА) е една от тези инициативи.
За първи път президентът Нурсултан Назарбаев призова международната общност да формира ефективна и универсална структура за обезпечаване на сигурност в Азия от трибуната на 47-та сесия на Общото събрание на ООН през 1992 г. Първият президент на Казахстан посочи, че основното послание на инициативата е да се реализират по-рано неуспешните опити да се създаде механизъм за колективна сигурност в Азия, където, за разлика от другите континенти, този механизъм все още не е създаден.
Според казахстанския учен К. Н.Шакиров, „основно съдържание на тази инициатива на Казахстан е създаване на такава система за сигурност в Азия, при която всеки от участниците е защитен, и неговата сигурност е гарантирана с цял комплекс от мерки от международноправен характер, насочени към реално намаляване на нивата на потенциални военни заплахи в Азия“.
През 90-те години казахстанските дипломати, начело с министъра на външните работи Касъм-Жомарт Токаев, усърдно работеха по реализацията на тази инициатива на президента Н.Назарбаев. Първи официален документ, заложил основи на последващото развитие на процеса, стана Декларацията на принципите, регулиращи отношенията между държавите-членки на СВМДА, приета на 14 септември 1999 година в Алматъ на Първата среща на министрите на външните работи на СВМДА.
В тази Декларация държавите-членки на СВМДА потвърдиха своята ангажираност с целите и принципите на Устава на ООН, в нея също са отразени следните общоприети принципи на международното право: зачитане суверенитета и правата на всички държави-членки на Съвещанието; запазване на териториалната цялост и ненамеса във вътрешните работи на държавите-участнички, мирно уреждане на спорове, отказ от използване на сила, разоръжаване и контрол над въоръженията, сътрудничество в търговско-икономическата, социалната, културната и хуманитарната сфери; зачитане на основните човешки права в съответствие с принципите на ООН и международното право.
СВМДА днес
Може с пълна увереност да се твърди, че през последните повече от двадесет години от момента на своето създаване Съвещанието за взаимодействие и мерки за доверие в Азия зае достойно място в архитектурата на общоазиатската сигурност, наред с други регионални организации. СВМДА се утвърди като ефективен международен форум за укрепване на доверието и сътрудничеството, насочено към обезпечаване на мир, сигурност и стабилност в Азия.
От самото начало инициативата на Нурсултан Назарбаев за свикване на Съвещанието получи подкрепата на повечето азиатски страни, както и на много авторитетни международни организации, включително ООН. Днес Съвещанието обединява 27 страни от Тихия океан до Средиземно море, от Урал до Индийския океан; статут на наблюдател в СВМДА имат девет страни и редица международни организации, включително ООН, ОССЕ, Лигата на арабските държави, подписани са партньорски споразумения с ШОС, РАТС ШОС, ОИС, Службата на ООН по наркотиците и престъпността, Асамблеята на народа на Казахстан.
Най-важният основен документ на СВМДА – Актът от Алматъ бе приет на първата среща на върха на държавните и правителствените ръководители на СВМДА през 2002 г., който действа и като Устав на форума. В този исторически документ е заявена решимостта на държавите-членки да сформират в Азия общо и неделимо пространство на сигурност, в което мирно съжителстват всички държави, а техните народи, живеещи в условията на мир, свобода и просперитет, са изпълнени с увереност в това, че мирът, сигурността и развитието се допълват и се подкрепят.
Уникален документ в историята на многостранната дипломация на азиатския континент е „Каталогът на мерките за доверие на СВМДА“, който определи измеренията за взаимодействие между държавите-членки, а документът „Кооперативен подход към прилагането на мерките за доверие“ предвижда механизъм за прилагане на мерките за доверие.
Основно предимство на СВМДА е всеобхватният подход към сигурността, който представлява обезпечаване на сигурността в пет обширни измерения: военно-политическо, нови предизвикателства и заплахи, икономическо, опазване на околната среда, хуманитарно. Постоянно расте броят на сферите на взаимодействие между държавите-членки на СВМДА, които включват въпроси на екологията, туризма, образованието, младежката политика, малкия и среден бизнес, селското стопанство, въпроси за противодействие на новите предизвикателства и заплахи, включително компютърни престъпления и разпространение на нови вируси, борба с тероризма и наркотрафика.
Определени са държави-координатори и съ-координатори на измеренията и сферите, които координират процеса на практическото прилагане на мерките за доверие. Държавите-членки се споразумяха за доброволно и поетапно прилагане на мерките за доверие. Всички решения се вземат чрез консенсус, което осигурява приобщаващ и недискриминационен принцип при вземане на решения в рамките на форума.
От основаването на СВМДА се проведоха пет срещи на върха и пет срещи на външните министри, което показва активна политическа подкрепа за процеса. Поста на председател на СВМДА последователно заемаха Казахстан (2002-2010), Турция (2010-2014), Китай (2014-2018) и Таджикистан (2018-2020). Създадена е организационната структура на Съвещанието, редовно се провеждат политически консултации по широк кръг въпроси в областта на сигурността. Ефективно работят институциите на СВМДА - Младежки съвет и Бизнес съвет, редовно се провеждат заседания на Бизнес форума, Форума на аналитичните центрове, Форума на неправителствените организации. Съвещанието има постоянно действащ Секретариат, чието седалище се намира в модерен комплекс ЕКСПО в град Нур-Султан.
Председателството на Казахстан
През 2020 година Казахстан отново е избран за председател на СВМДА. Казахстанското председателство предложи своя визия за развитието на Съвещанието. На петата среща на върха на СВМДА, проведена в Душанбе през 2019 г., президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев определи редица конкретни приоритети.
На първо място, по-нататъшно институционално развитие на СВМДА. Предложение за преобразуването на СВМДА в пълноценна международна организация за регионална сигурност бе представено от първия президент на Казахстан през 2012 г. по време на юбилейната сесия 4-та Среща на министрите на външните работи на страните от СВМДА, проведена по случай 20-годишнината на инициативата. Председателството последователно провежда линия за организиране на системна дискусия на това предложение в рамките на различни събирания на форума. На свой ред Секретариатът подпомага председателството и извършва съответна аналитична работа.
Укрепване ролята на СВМДА е гаранция за сигурност в Азия
По време на последните срещи на върха и срещите на външните министри държавите-членки на СВМДА активно участват в диалога по обширен дневен ред и обръщат внимание на нови предизвикателства и заплахи, регионални проблеми, изискващи международно участие и уреждане.
Казахстан, като държава-инициатор на процеса СВМДА, предлага постепенна и последователна трансформация на Съвещанието в пълноценна международна организация, което на свой ред ще доведе до по-нататъшно засилване ролята на форума по въпросите на континенталната и глобалната сигурност, подобряване ефективността на прилагане на мерките за доверие и адаптиране на СВМДА за решаване на нови задачи. Известният казахстански анализатор М. Лаумулин смята, че „в момента актуална задача за СВМДА е преходът към качествено ново ниво на сътрудничество – превантивна дипломация и предотвратяване на конфликти“.
Президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев вижда в близко бъдеще перспектива под егидата на СВМДА да се подреди цялостна система за сигурност, способна да упражнява международна медиация, още повече, че такъв опит за медиация казахстанската дипломация вече има, само трябва да се използва в мащаба на Съвещанието.
Заключение
Азия правилно се смята за една от основните движещи сили на световното развитие през 21 век, ролята и значението на континента ще нараства. Най-населеният регион на планетата, с голямо културно и етническо разнообразие, с динамика на икономическото развитие и нарастването на взаимно свързване, трябва с отговорност да приеме новата си роля в световен мащаб.
За съжаление, Азия все още е обременена от редица стари конфликти, взаимно недоверие. Острите глобални проблеми на съвремието - международен тероризъм и екстремизъм, нелегален трафик на наркотици и миграция, религиозна и етническа нетърпимост, екологични бедствия. Решаването на тези заплахи и предизвикателства е възможно само при разработването на общи подходи към страните от континента.
СВМДА е изминало значителен еволюционен път от зараждането на идеята до нейното изпълнение и понастоящем служи като търсена платформа за взаимодействие между азиатските държави по широк кръг от въпроси, свързани със сигурността. Държавите-членки на СВМДА споделят мнение, че е дошло време, когато народите на Азия сами трябва да определят собственото си бъдеще и да изграждат най-ефективни начини за укрепване на международната сигурност и сътрудничество, а това е предпоставка за динамично развитие на континента, който играе все по-важна роля в глобалната политика.
Осъзнаването на новата роля на Азия в световните дела със сигурност беше улеснено от интензивното взаимодействие между държавите-членки на платформата на Съвещанието за взаимодействие и мерки за доверие в Азия, инициирана от първия президент на Казахстан преди почти тридесет години. В Декларацията от Петата среща на върха в Душанбе на 15 юни 2019 г. държавните и правителствените ръководители на СВМДА високо оцениха ролята на първия президент на Република Казахстан – Елбаси (лидер на нацията) Нурсултан Назарбаев като основател на СВМДА и изразиха дълбока благодарност за неговия съществен принос за развитието на СВМДА и приветстваха неговото по-нататъшно активно участие в изграждането на капацитета на СВМДА и общите усилия за постигане на мир, сигурност и взаимодействие в Азия.
Посланик Кайрат Саръбай
Изпълнителен директор
на Секретариата на СВМДА