Стремим се да избегнем процентната ставка върху вложените капитали. Причината е, че крайната цел на тази идея всъщност беше да се обложат с данък големите влогове, които са от руски капитали. Досега управляващите обявиха създаването на много голям фонд, който ще се опитат да запълнят с пари от най-различни източници като средства от пенсионните фондове, приходи от дейността на държавните активи и други. Проблемът е, че нямаме време. Еврогрупата даде на Кипър срок до идния понеделник да излезе с предложение откъде ще намери тези 5,8 млрд. евро, за да получи остатъка от 10 млрд. евро европейска помощ за банките. Много се опасявам, че няма да успеем да наберем средствата до понеделник, а както знаете те заплашиха, че в понеделник ЕЦБ ще спре да налива пари в кипърските банки, което би довело до колапс на цялата икономика на страната. Това каза Ксениос Ксенопулос, ръководител на известна адвокатска кантова, представяща юридически услуги на бизнес компании по цял свят, в интервю за предаването "Събота 150".
Според Ксенопулос ще бъде много трудно до понеделник да се намерят парите без да се наложи данък върху депозитите: Задачата изглежда много трудна. Нужни са бързи действия. Дори да се добавят всички тези източници, които планират като пари от пенсионни осигуровки или инвестиции, сумата може и да не се събере, а 5,8 млрд. евро е доста много за размерите на малка икономика като Кипър, особено при тези обстоятелства. Затова не може да се изключи възможността политиците отново да бъдат принудени да се върнат на варианта с облагане на депозитите. Парламентът веднъж гласува "против" това, но по мое мнение все още има шанс да се въведе ставката като се преструктурира в по-приемлив вид за вложителите. Това е безпрецедентна мярка, която никога не е била прилагана по такъв начин по света.
Цялото упражнение миналия петък за налагането на това изискване за данъка върху депозитите целеше нарочно да уплаши и да изгони руските капитали от Кипър. Целта на Еврогрупата бе тези инвестиции дори да бъдат привлечени в техните държави./.../ Крайната цел на това условие, наложено от Еврогрупата, е да унищожи позициите на Кипър като международен финансов център и да привлече всички тези руски инвестиции към своите банки. Тук всички така мислят и затова има толкова много насъбран политически гняв срещу Германия и Холандия, беше категоричен Ксенопулос.
Според него ЕС се опитва да спечели контрола над газовите и петролни залежи в Кипър, за да предотврати увеличаването на Русия в страната.
Ксенопулос обясни, че в Кипър има много български фирми, които са регистрирани като юридически лица и действат в страната като представители от региона на Близкия Изток, Персийския залив, ЕС и други. По думите му те по никакъв начин няма да бъдат засегнати.
Извънредният налог върху банковите депозити в Кипър ще засегне само крупните вложители, които разполагат с над 100 хиляди евро в една от трите големи банки на Острова - "Банката на Кипър", и ще бъде между 22 и 25 процента, твърдят местни медии. Според различни източници с повече шансове е идеята за 15-процентово облагане на сметките, възлизащи на над 100 хиляди евро.
Парламентът в Никозия не можа да се произнесе по въпроса вчера, поради продължителните дебати върху закона за преструктурирането на Народната банка. Депутатите ще трябва да свършат тази работа днес, тъй като за утре е насрочена среща с кредиторите от еврогрупата и при липса на съгласие от тяхна страна Европейската централна банка ще спре финансирането за Кипър в понеделник.
От подстригването на влоговете кипърското правителство се надява да получи 3 милиарда евро. Това е половината от сумата, която Никозия трябва да събере, за да се класира за обещаните от еврогрупата и Международния валутен фонд 10 милиарда.
Втората по големина банка в страната ще бъде преструктурирана с изтриване на половината от негарантираните влогове. Тегленията от сметките ще бъдат ограничени до 10 хиляди евро на месец в случай на паника след отварянето на банките във вторник.
Междувременно "Moody's" понижи с една степен рейтинга на трите водещи търговски банки в Кипър. Решението се отнася за Банката на Кипър, Кипърската народна банка и "Хеленик банк", които понесоха огромни загуби в резултат от решението на Евросъюза да отпише значителна част от дълговите задължения на Гърция.