Избирайки първото си пътуване в чужбина като нов президент на Иран, Ебрахим Раиси пропусна срещата на Общото събрание на ООН в Ню Йорк миналия месец. Вместо това той отлетя на изток - до Душанбе, Таджикистан, за среща на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), политическото, икономическото и партньорство за сигурност на Евразия.
Изборът е съществен, както и символичен. На 17 септември, близо 14 години след като Иран първоначално кандидатства за пълноправно членство в ШОС, най-накрая получи одобрение, пише Foreign Policy.
"Светът навлезе в нова ера", заяви тогава Раиси в не толкова завоалиран удар към Вашингтон. "Хегемонията и едностранчивостта се провалят. Международният баланс се движи към мултилатерализъм и преразпределение на властта в полза на независимите държави".
Изправен пред смазващи санкции на САЩ и като цяло третиран като трето качество от Запада, Иран търси изход.
Той вярва, че азиатските сили се азиатските сили са във възход за сметка на Вашингтон и че Китай и Русия не споделят интересите на САЩ за ограничаване на Иран и задушаване на икономиката му. Напротив, тези страни може да са готови да прегърнат Иран, за да продължат собствените си интереси в Близкия изток.
В този контекст приемането на Иран в ШОС, е приветствано като голяма победа от иранската преса. Засилва сътрудничеството на Техеран с Китай и Русия, както и с други държави-членки на ШОС, включително Индия, Таджикистан, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Пакистан.
Според агенция Tasnim, която е близка до Корпуса на гвардейците на ислямската революция на Иран, пълноправното членство на Иран в ШОС може да неутрализира усилията на западните страни да изолират Иран чрез укрепване на лостовете му за власт и консолидиране на позициите на Иран в Западна Азия.
Сега Раиси ще се опита да се възползва от този успех. Иранци са разочаровани от нарушената сделка за ограничаване на ядрената програма на страната, Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA), който администрацията на Тръмп отмени през 2018 г., три години след подписването му.
В момент, когато ядрените преговори с администрацията на Байдън изглеждат в застой, по-специално Китай би могъл да предложи подкрепа за преговори или може би дори алтернативни варианти чрез своята инициатива "Един пояс, един път" и преките чуждестранни инвестиции в Иран - ако желае да предизвика САЩ.
Новите политици на Иран подозират, че JCPOA никога не е бил свързан с това дали иранската ядрена програма е мирна или не. По-скоро те вярват, че Съединените щати и техните съюзници следват стратегия за ограничаване, опитвайки се да ограничат регионалната мощ и влиянието на Иран по какъвто и да е начин.
Върховният лидер аятолах Али Хаменей, по време на последната си среща с напускащия президент Хасан Рухани и неговия кабинет през юли, каза, че новата администрация трябва да научи, че да се вярва на западняците е неработещо. "Западните хора не ни помагат. Удрят ни навсякъде, където могат".
Съответно Раиси и неговата администрация следват политиката, която иранците наричат "Поглед към Изтока". Те смятат предишните усилия на Рухани да съживи JCPOA като един вид подход "Поглед към Запада" и в крайна сметка като задънена улица.
След завръщането си от срещата на върха на ШОС в Таджикистан Раиси критикува остро Рухани и го обвини в зависимост от Запада. Новата администрация няма непременно да се откаже от ядрените преговори, но вярва, че дори преговорите да приключат, санкциите няма да бъдат отменени ефективно.
Нови служители като Али Багери Кани, заместник-министърът на външните работи по политическите въпроси, са известни с изявленията си против JCPOA. Те виждат санкциите като средство на САЩ за ограничаване на ядрените и ракетните програми на Техеран и за ограничаване на нарастващото му влияние в Близкия изток.
Затова те вярват, че единственият изход на Иран е да намери нови стратегически мощни съюзници, като Китай и Русия. Най-малкото Иран се надява да получи руска и китайска политическа подкрепа по време на ядрените преговори.