За България енергийната сигурност е национален проблем, и то със стратегическо значение. А съвсем скоро предстоят преговори с „Газпром”, на които трябва да стане ясно за какви количества газ ще се преговаря и за колко години ще е договорът. По този важен въпрос обаче има мълчание сред политическите партии, които водят преговори за съставяне на правителство.
Руският посланик в София Елеонора Митрофанова подкани българските власти да подпишат дългосрочен договор за доставка на природен газ с „Газпром” подобно на други страни, които вече станаха заложници на такива договори. В България големият проблем е, че политиците гледат на този въпрос политически, а не се интересуват крайната цена за българския потребител да е възможно най-ниската.
Експерти твърдят, че е най-добре договорът с „Газпром” да е краткосрочен, защото се очаква да започне работа и газовата връзка с Гърция. Дълги години интерконекторът с Гърция беше само на хартия, а междувременно бившият премиер Бойко Борисов бързаше да построи участъка на „Турско поток”, който той нарече „Балкански”, за да се снима с Ердоган, Путин и Вучич. Тръбата между България и Гърция е предвидена за алтернатива на руския газ. Именно това бе и причината за бавенето.
Големи въпросителни обаче има и в позициите на Румен Радев, който спечели втори президентски мандат, и който според твърденията на някои политици има пръст в реденето на редовния кабинет. Радев през миналата година застана твърдо зад инициативата „Три морета”, която си поставя за цел да направи държави като България по-независими от Русия - например в сфери като енергетиката. В същото време обаче той си позволи да нарече украинския полуостров Крим „руски” заради незаконната окупация от 2014 г. и усили съмненията, че е троянски кон на Москва. Можем ли да очакваме от такъв президент остра позиция спрямо евентуален дългосрочен договор с „Газпром”? Отговорът е ясен.
Интерконекторът с Гърция е от решаващо значение, защото той би позволил за първи път да се разруши руския газов монопол на българския пазар. България има договор с Азербайджан за внос на 1 млрд. куб.м газ годишно, което се равнява приблизително на една трета от потреблението на страната. Изключително важно е да се отбележи, че азерският газ е по-евтин от руския. През 2009 година за една седмица през мразовития януари България остана без доставки на природен газ, а радиаторите на хората в много градове спряха. Страната нямаше алтернативен източник на природен газ и разчиташе само на доставки от Русия. След газовата криза през 2009 г. нуждата от диверсифициране на доставките на природен газ стана очевидна за всички. Така идеята за свързване на газопреносните мрежи на Гърция и България. Целта на изграждането на интерконектора е българската газопреносна мрежа да се свърже с гръцката и с Трансадриатическия газопровод (TAP) и така да гарантира доставки от източници, различни от руската държавна компания „Газпром“. При подготовката на нов договор с „Газпром” българските власти ще трябва да подходят отговорно. Едва ли е необходимо цялото количество синьо гориво, нужно на страната, да се купува от Русия.
Енергийни експерти посочват, че енергийната връзка с Гърция е изключително благоприятна за България, защото по тръбите ще се доставя огромно количество газ от Азербайджан. Големият въпрос е дали България е готова да се отскубне от хватката на руския монополист „Газпром”, а с това и от орбитата на влияние на Кремъл. Доставките на газ не просто променят европейския енергиен пазар, те променят съотношения на сили и възможности за влияние. Редовното правителство, в което най-голямо влияние ще има победителят на изборите „Продължаваме промяната”, следва да постъпи отговорно. Дори България да получава газ от Русия, няма логика цялото количество, нужно на страната ни, да се купува именно оттам. България се нуждае от различни енергийни източници, както и от независима политика. А руският газ носи със себе си и зависимости.