Партия „Алаш“ (в превод от казахски „алаш“ - народ, племе) е казахско обществено-политическо национално-освободително движение, създадено през 1917 г., от журналист и публицист Алихан Букейханов, лингвист, поет и преводач Ахмет Байтурсънов и писател Миржакип Дулатов. Председател на партията бе Алихан Букейханов, депутат от Държавната Дума на Руската империя от 1-во свикване.
Появата на движението и първата политическа партия „Алаш“, правителството на „Алаш орда“ (в превод от казахски „орда“ - държава, център) свидетелства за нарасналата гражданска зрялост и високия потенциал на казахския политически елит, способен да решава съдбоносни въпроси за бъдещото развитие на родния народ. Дейците на „Алаш“ и представители на казахския управленски елит, научна и творческа интелигенция положиха основите на казахската държавност. Алашките лидери взеха активно участие в процеса на национално-териториално разпределение на Централна Азия и обединението на казахските земи.
Началото на учредяването на партията „Алаш“ бе поставено на първия общонационален конгрес на казахите, проведен в Оренбург (Оринбор) на 21-28 юли 1917 г. На конгреса се обсъждат такива важни въпроси като: форма на държавно устройство, автономия на казахските области, земеустройство, праоохранителни органи и т.н. Бе изготвена програма „Алаш“, състояща се от 10 параграфа и публикувана във вестник "Казах" на 21 ноември 1917 година. Още в онези времена алашординците предлагат Русия да бъде демократична, федерална република, а казахските области да получат автономия.
В същото време, алашординците говореха за отделяне на религията от държавата, че всички народи са равни пред съда. Партията „Алаш“ предложи създаване на войски за защита на народа, посочи необходимостта от подкрепа на бедните. Алашординците активно се стремяха да създадат своя независима държава. Така, създаденото през 1917 г. правителство „Алаш“ просъществува до 1920 година. Създаването и дейността на „Алаш орда“ символизира нивото на гражданската зрялост на казахското общество и нарасналия потенциал на казахския политически елит, способен в началото на ХХ век да решава съдбовни въпроси на бъдещото развитие в условията на остро социално противопоставяне. Именно през онези години бяха заложени основи на политическото и социално-икономическото развитие на независим Казахстан.
Алашките дейци издигнаха националното самосъзнание на народа на държавно ниво. Партията „Алаш“ стана първа политическа организация на казахите, която разработи мерки за решаване на проблемите на обществото по онова време. Основната идея на алашординците е единството на народа и този лозунг е актуален и до днес. В изключително екстремните тогавашни условия алашординците показаха изключителна гъвкавост, като в същото време бяха политици с висок морал. Основни цели на движението „Алаш“ бяха създаване на система за държавно самоуправление, отстояване правото на народа на национално самоопределяне, модернизиране на казахското общество с използване на най-добрия световен опит.
Както е известно, историята не е дала на партията „Алаш“, Алашката автономия и правителството „Алаш орда“ възможност да изпълни своята програма за създаване и укрепване на казахската държавност на основата на единството на всички слоеве на народа. Отхвърляйки насилието, отричайки класовата природа на държавата, алашките дейци се противопоставяха на диктатурата на една класа в обществото. Непросветеността на масите, откъсването от центъра на политическите борби, разединението и липсата на ясна програма за политическа борба са причини за поражението на „Алаш“ в политическото противопоставяне с болшевиките. С победата на съветската власт те бяха принудени да я признаят, и приемайки предложението на болшевиките да работят в държавната администрация, дейците на „Алаш орда“ се стремяха да придадат на съветската власт национално съдържание, да я приближат към интересите на местното население.
Дейците на Алаш бяха високо образовани хора, истински ерудити, притежаващи дълбоки познания в социално-хуманитарната и естествено-научната област. Много от лидерите на движението „Алаш“ бяха не само правозащитници, политически и обществени дейци, но и големи просветители, публицисти, издатели на вестници и списания, иноватори, поети, педагози, автори на научни изследвания, книги и учебници. Алашординците и близки до тях по дух казахски интелектуалци и творчески личности, не са ограничени в своите национални рамки, а точно обратното - всички те са хора дълбоко просветени и талантливи, отворени към света. В края на краищата, много от тях са завършили реномирани учебни заведения в Русия, а някои от тях - чуждестранни учебни заведения (Германия, Полша, Турция и др.). Те бяха ненадминати публицисти, организираха издаване на впечатляващи вестници и списания - печатни органи на правителството на „Алаш орда“. Дейците на „Алаш“ са феномени, всеки от тях беше фар, светлина за народа.
Казахските интелектуалци от началото на ХІХ-ХХ век бяха полиезични. Внукът на Алимхан Ермеков - Олег Ермеков казва, че дядо му е знаел пет езика. Мустафа Шокай освен руски език, свободно владее английски, френски, немски, полски и турски език. С идването на болшевиките на власт през 1920 г. партията „Алаш“ е забранена, а всички нейни ръководители, въпреки амнистията, са разстреляни през 30-те години. За да се възстанови справедливостта към хората, подложени на масови политически репресии, бе приет Закон на Върховния съвет на Република Казахстан № 2144-ХІІІ. от 14 април 1993 г. Всяка година на 31 май в Казахстан се отбелязва Ден в памет на жертвите на политическите репресии. Паметната дата е определена с Указ на първия президент на Република Казахстан Нурсултан Назарбаев от 5 април 1997 година. Алашката идея, родена в началото на ХХ век, продължава да служи на интересите на независим Казахстан. Ще мине време, ще дойдат нови поколения, но и за следващите десетилетия и векове достойното наследство на обществената мисъл и духовния опит на алашките интелектуалци ще крепи казахстанския народ в потока на историята.