Вторият тур на президентските избори във Франция е тежко поражение за президента.Еманюел Макрон беше преизбран през април с прилично мнозинство, но сега французите отказаха да му осигурят мнозинство и в Националното събрание, което му е необходимо, за да управлява ефективно. Неговата политическа формация от бивши социалисти и от консерватори, наскоро преименувана на „Ренесанс“, вместо да се прероди, се запъти към ада.
Фрагментиран парламент
Може би най шокиращият резултат от вчерашния вот беше високият брой негласували: 54 процента от французите, основно млади хора от най-ниските социални слоеве в обществото, си спестиха разходката до урните на втория тур. На първия тур те бяха с 2 процента по-малко. Но още на президентските избори през пролетта си пролича политическата умора на избирателите и тяхната фрустрация от политиката. А сегашният изборен резултат само потвърждава този анализ и подчертава очакванията на избирателите за реформиране на тази система. А онези, които все пак гласуваха, не дадоха на нито един от политическите блокове такава подкрепа, която да ги доближи до заветното мнозинство. Лидерът на новото ляво обединение Жан-Люк Меланшон още в предизборната кампания се виждаше като нов премиер на страната.
Със спечелените 130 депутатски места неговият съюз ще бъде втората по сила фракция в Националното събрание, но този резултат е крайно недостатъчен, за да се надява на мандат за съставяне на правителство. През последните седмици левият ветеран Меланшон непрекъснато повтаряше, че Макрон е хвърлил страната в хаос и е отворил вратите на социалния ад. Това му осигури добър резултат и гласове от немалко млади избиратели, които не виждат перспектива за себе си, но не се оказа онзи политически трамплин, който ще му осигури парламентарно мнозинство.
От другата страна на политическия спектър е видим успехът на десните популисти на Марин Льо Пен. Те увеличават броя на депутатите си 10 пъти и ще бъдат третата по сила политическа фракция в Националното събрание. Така политическото влияние на Льо Пен нараства значително, макар да остава в сила ангажиментът на останалите партии да не работят с нейната формация „Национален сбор“. „Тази вечер французите взеха съдбата в свои ръце и превърнаха Еманюел Макрон в президент на малцинството“, възторжено заяви Льо Пен след обявяването на резултатите
"Демократичен шок"
Финансовият министър Брюно Льо Мер определи резултата от вота като „демократичен шок“, но вярва, че сегашното правителство ще може да продължи да управлява. Също и министър-председателката Елизабет Борн говори за „поражение за страната“ с оглед на големите предизвикателства в света, но уверява, че ще бъдат положени усилия за намирането на мнозинство. Министър-председателката обещава правителството да защити покупателната способност на французите от инфлацията и да превърне опазването на околната среда в централна задача на политиката. Звучи като покана за сътрудничество към левите партии.
Първоначалните политически планове обаче са провалени. Досега се смяташе, че липсващите на президентската партия за абсолютно мнозинство една дузина депутати могат да бъдат осигурени от лагера на бившите социалисти и на консерваторите. Редовните управленски коалиции по правило са чужди на френската политика. В сметките за коалиционен партньор обаче влизат само консерваторите, чийто лидер Кристиан Жакоб обяви след постигнатия слаб изборен резултат, че неговите републиканци ще бъдат „в опозиция срещу Макрон“. На същото мнение е и партията му. Жакоб или иска да продаде скъпо подкрепата си, или се опасява че малкото останали консерватори ще се претопят в политическия център на Макрон.
Такъв изборен резултат не е имало в най-новата история на Франция. През 1988 г. президентът Жак Ширак бе принуден да управлява без свое парламентарно мнозинство. А социалистите, които заедно с комунистите имаха мнозинство в парламента, до голяма степен блокираха действията на президента.
Управлението става трудно
Сега в парламента ще има четири напълно несъвместими политически лагера, което прави политическото сътрудничество помежду им невъзможно или поне крайно трудно. Президентът Макрон и правителството му ще могат да продължат да управляват, защото не се нуждаят от изричното одобрение на Националното събрание. Без коалиционен партньор обаче те ще бъдат принудени за всеки законопроект да си търсят мнозинство. И гласуването на всеки бюджет ще бъде много рискован акт. Дългосрочно това трудно ще може да функционира.
Провалиха се обаче и социолозите, които даваха значително по-голяма подкрепа за лагера на Макрон и левите сили. Матьо Доаре от Социологическия институт Ipsos коментира пред France 24, че губещи от тези избори са всички, с изключение на десните екстремисти. Той изнесе и данни от последни допитвания, които сочат, че 38 процента от французите се обявяват за лява политика, също толкова искат да бъде продължен досегашният политически курс, а 25 на сто от избирателите предпочитат завой надясно. По ирония на съдбата този изборен резултат може да принуди Макрон да направи именно завой надясно, коментира социологът.
Ясно е само едно: политическият подем и предишната увереност на Макрон в победата сега са пречупени. След 5 години самостоятелно управление той трябва да си търси партньори – а това досега не е било сред силните му страни. Големи реформи вече няма да са по силите му, а ако оцелее във властта още 5 години, за него те ще са многократно по-тежки, отколкото началните.
Автор: Барбара Везел