Натан Шарански е съветски евреин, правозащитник и дисидент, министър и вицепремиер в четири израелски правителства. Пред ДВ той говори за грешките на Путин и за това как гледа на него Западът. Обяснява и как Украйна се превръща във водеща нация в Европа.
ДВ: Очаквахте ли Путин да нахлуе в Украйна?
Шарански: Владимир Путин оказваше натиск, заплашваше, шантажираше. Мисля, че искаше да накара Запада да притисне Украйна и да направи отстъпки, без да произведе нито един изстрел. Когато произнесе зловещата си реч, в която каза, че Украйна не е нация, разбрах, че положението е сериозно. Чудовищната агресия започна само 24 часа по-късно.
За Украйна това е силен исторически момент - трагичен и тежък, но и момент, в който тя се превръща във водеща нация в Европа, бореща се за свобода и националност. Докато Русия прави точно обратното - потъва. Путин нанесе чудовищен удар по мястото на руската култура в световната цивилизация и в крайна сметка руският режим ще загуби. Украйна ще спечели, но загубите ще бъдат много тежки.
ДВ: Неведнъж сте се срещали с Путин. Каква е Вашата оценка за него?
Шарански: За първи път се срещнах с него, когато беше начело на ФСБ - и забелязах, че е по-умен от обичайната номенклатура. Когато стана президент, сме се виждали неведнъж - тогава той искаше признание от Запада, за него беше важно да се върне в клуба на суперсилите. Търсеше признание и от Буш, и от Меркел. С течение на времето обаче забеляза, че тези хора изчезват - че са временни. Докато той е вечен и затова вече не се интересува от тяхното признание. Той мисли за историческата си роля - вижда се като продължител на великите дела на Петър Първи, Екатерина Велика, Сталин. Мисля, че той иска да възстанови не Съветския съюз, а Руската империя - в това той вижда историческата си задача. Затова и Украйна за него е исторически момент.
ДВ: Правилен ли е според Вас подходът на западните лидери спрямо Путин днес?
Шарански: Украйна помага на Запада да постъпва правилно. Няма съмнение, че Путин не очакваше Западът да се обедини. От една страна той явно подцени украинците, защото не вярваше, че са нация, която ще воюва и ще жертва живота си. От друга страна се заблуди по отношение на Запада, мислейки, че може да го шантажира и да го сплашва с ядрен удар. Първоначално той парализира Запада, имаше опасения - "можем ли да даваме оръжие, това няма ли да разгневи Путин". Но страхът бе преодолян и бе осъзнато, че борбата не е за територии, не е за Донбас, а за промяна на правилата на играта, по които съществува днешният свободен свят.
Моята гледна точка е, че Западът още от самото начало можеше да се държи по-рязко и да затвори небето над Украйна, без да се страхува от директен конфликт. В крайна сметка Западът разбра, че победата или поражението на Украйна ще е победа или поражение на Запада, на свободата. И се обедини. Не се знае докога, понеже Путин явно разчита приближаващата зима да доведе до разколебаване. Затова е много важно Западът да устои.
Автор: Константин Егерт