Джордж Фридман: Във войната в Украйна се случи нещо нечувано

Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс”/ БГНЕС:

Русия и Украйна подписаха споразумение, което позволява транспортирането на зърно през Черно море до световните пазари. Няколко часа след подписването на споразумението в Турция, Русия атакува черноморското пристанище в Одеса. Президентът Володимир Зеленски също така уволни началника на службата си за сигурност, за да разследва твърденията за държавна измяна, и уволни главния прокурор и други служители - и всичко това, докато конгресмен от САЩ иска от президента Джо Байдън да разследва началника на кабинета на Зеленски за предполагаемите му връзки с Русия. Войната се усложнява.

Решението за разрешаване на доставките на пшеница има смисъл за останалата част от света. Украйна е петият по големина износител на пшеница, като осигурява малко под 10% от световното предлагане, а руската блокада повиши драстично цената на зърното. Какъвто и да е смисълът от споразумението, не е чувано две държави, които са във война, да постигат официални споразумения. Още по-странно е, че макар Русия също да има полза от споразумението, то е много по-изгодно за Украйна, която не само получава повече приходи, но и придобива чувство за сигурност за своите черноморски пристанища. Нападението срещу Одеса несъмнено е имало за цел да напомни на Украйна, че подобни споразумения могат да бъдат изоставени бързо, но все пак фактът, че то е било постигнато в началото, е странен.

Стряскащо е и уволнението на висши служители. Зеленски твърди, че те са виновни за държавна измяна. Общата корупция е едно нещо, особено в бившия Съветски съюз. Позоваването на държавна измяна е съвсем друго. В някои квартали на Киев подкрепата за Русия не е нещо ново; в Украйна има сериозен дял проруски симпатизанти. Но ако, да речем, ФСБ е проникнала в украинските служби за сигурност - което е вероятно - тогава седмиците спекулации относно сигурността на работата им нямат особен смисъл. Ако бъде установено, че висши служители са компрометирани, отстраняването им ще бъде незабавно. Вместо това Зеленски дестабилизира правителството си и изнерви съюзниците си. (Разбира се, възможно е пробивът да е бил открит от чужда разузнавателна служба и Зеленски да не е искал да действа, докато не е бил принуден. ) Както по всички подобни въпроси, тези, които знаят, не говорят, а тези, които говорят, не знаят. Това, което е ясно, е, че подобен род въпроси в хода на войната не са нормални.

Руснаците и украинците, които седят един до друг, не могат да не си припомнят възможностите за сключване на мирен договор. Стрелбите в Киев изглежда показват известна нестабилност и разногласия в Украйна, което създава възможност, макар и малка, да се изкажат нови съображения, които биха могли да доведат до някакво по-голямо споразумение.

Войната бушува вече пет месеца - шест месеца, ако броим и шумното предхождане. Тя не протече така, както Русия се надяваше. Първоначалната офанзива на Москва - тристранна атака срещу Киев, Одеса и Донецк - се провали по различни причини: ограниченията на руската логистика, трудността да се координира бронираната техника на разстояние и най-вече украинската тактика и американските оръжия. Украинците водеха пехотна битка с децентрализирана командна структура и тактическа мобилност, и то с оръжия като ракетите Javelin, които бяха идеално пригодени за борба с руската армия.

Руснаците бяха принудени да отстъпят на изток, тъй като се сражаваха за Донецка област - сравнително малък район по руската граница, в който Москва вече имаше голямо присъствие. Москва е ангажирана там в продължение на пет месеца, с милостиво къси снабдителни линии към същинска Русия, и вече почти контролира района. Дори този силно уязвим регион, предразполагащ към руска победа, отне месеци, за да бъде покорен. Опитът там е сигнал за дълга война, в която Русия ще се бори да проектира сила върху все по-големи територии от страна, която всъщност не е окупирана.

Междувременно Украйна може и да е имала лукса да почива и да тренира пехотата си на запад и на север, но не може да бъде сигурна как ще се справи с новите руски тактики. Киев има предимството на американското въоръжение и разузнаване и на теория има възможност поне да се противопостави на руска офанзива, дори и да не може да предприеме по-голяма собствена такава. Ето защо нестабилността по върховете на украинското командване е проблем. Възможно е Зеленски просто да разчиства къщата в подготовка за руска офанзива, но това не обяснява защо той протака уволненията. Русия може да нанесе удар по-скоро рано, отколкото късно, но безпокойството по върховете вероятно ще се разпространи и на по-ниските нива. Офицерите, свързани с нарушителите, може да загубят концентрация или войниците да загубят доверие в командната верига. Едно нещо е да се води война, основана на единство на целите. Друго нещо е да водиш война с несигурна командна верига.

Въпреки че не е ясно какво точно се случва в Киев, американците и руснаците вероятно са добре информирани. Ако приемем, че те не са наложили уволненията по неизвестни причини, американците ще настояват да задържат чистката до по-късна дата. Руснаците, които със сигурност имат активи в украинското правителство и армия, ще се стремят към дестабилизация.

Разбира се, има вероятност уволненията да са незначително събитие, което не е нищо повече от вътрешнополитическа машинация. Но това не изглежда вероятно. По-вероятно е войната да е създала напрежение и риск на най-високите нива на властта. Непосредственото предизвикателство пред Украйна е да овладее проблема, преди той да засегне армията.

В такъв случай и двете страни изглежда имат интерес от постигане на споразумение чрез преговори. Проблемът е, че нито една от страните не може да си го позволи. Целта на Русия е да направи Русия, и по-специално Москва, сигурна срещу действията на НАТО (чети: американските). Засега разстоянието до Москва е такова, каквото беше при започването на войната. Русия не може да приеме мир, който не премества руския контрол далеч на запад. Украйна, а оттам и Съединените щати, може да се заинтересуват от застой. Русия не може да приеме това, без да рискува доверието в правителството.

А и не е сигурно, че Украйна ще се съгласи на това. Очевидно е, че по върховете на властта има дисфункция. Ако Киев отстъпи големи части от територията си на Русия, нещата ще станат само още по-нефункционални. За Запада преместването на руската граница по-близо до Източна Европа няма да сложи край на войната, а само ще създаде претекст за следваща. Колкото по-близо е Русия до западната украинска граница, толкова повече трябва да се предполага, че тя ще избере да се отдалечи още повече. Вярно или не, това трябва да се предположи.

Тъй като рисковете и за двете страни нарастват, изглежда вероятно да се стигне до споразумение. Споразумението за зърното очевидно е подписано с известна представа за това какво би могло да означава то. Концепцията за мирно споразумение е разумна, но географията на такова споразумение и императивите на двете страни изглеждат невъзможни. Това, което е необходимо тук, е страх.