Сръбският президент Александър Вучич напомни на гражданите, че от 1 ноември поради санкции Сърбия няма да може да получава петрол от Русия, който се доставя в страната с танкери през Адриатическо море, а след това по петролопровод през Хърватия.
В края на юни Вучич посочи, че петролът може да влезе в републиката само през Адриатическия петролопровод JANAF от пристанището Омишал в Хърватия до петролната рафинерия в Панчево на петролната индустрия на Сърбия (NIS), която е 56,15% собственост на „Газпром Нефт“ и „Газпром“.
"Какво ще правим с електричеството, петрола? От 1 ноември няма да има руски петрол за нас, ще бъдем под санкции“, каза Вучич в обръщение към гражданите.
Сръбският президент каза, че алтернативните суровини - петролът от иракския Киркук - струват с 31 USD за барел повече от руския петрол, което ще доведе до загуби на бюджета от 600 млн. USD годишно. В средата на юли президентът на Сърбия предположи, че "ако е необходимо, е възможно да се договори с руснаците за срока на санкциите за прехвърляне на NIS на държавата и връщането му обратно, когато санкциите приключат".
Руският министър на енергетиката Николай Шулгинов и сръбският министър на иновациите и технологичното развитие Ненад Попович проведоха среща в SPIEF, за да обсъдят как да се премахнат последиците от предстоящото ембарго върху доставките на руски петрол за Сърбия.
Пристанището Омишал се намира в северната част на остров Крък в Адриатическо море, има терминал за приемане на танкери с нефт и нефтопродукти. Държавният оператор на нефтопровода JANAF в Хърватия обяви на 22 април, че ще продължи да доставя суровини на NIS, след като беше изтеглен от пакета санкции на ЕС. През януари NIS подписа нов годишен договор с JANAF за доставка на 3,2 милиона тона суров петрол.