Чуе ли роторен шум, Ханс Фьолкл и днес изпитва тревога. Звукът му напомня за двата хеликоптера "Bell-UH 1". Спомен, който не го е напускал от нощта на 6 септември 1972 година.
Тогава Фьолкл е млад войник, служи на летище Фюрстенфелдбрук до Мюнхен. Въпросната нощ е на смяна в разпределителната кула. Там той се грижи за пилотите, които кацат. 21-годишният мъж цял ден е залепен за телевизора и гледа новините от драмата в Олимпийското село - само на 20 километра от него: там, в сутрешните часове на деня, палестински терористи нахлуват при израелския олимпийски отбор и застрелват щангиста Йосеф Романо и треньора по борба Моше Вайнберг, взимайки други девет души за заложници.
Вечерта осемте терористи се качват на два хеликоптера заедно с деветимата си заложници. Настояват да бъдат освободени няколко техни съюзници от затворите в Израел и Германия, но искането им не се увенчава с успех. След дълги преговори германският министър на вътрешните работи Ханс-Дитрих Геншер обещава на терористите безопасно придвижване до египетската столица Кайро. Той ги уверява, че хеликоптери ще ги отведат до летище Рием, където ги чака пътнически самолет.
Вместо това обаче пилотите от Федералната гранична охрана ги отвеждат във въздушната база на Бундесвера във Фюрстенфелдбрук. Там, спомня си Фьолкл, около 22:30 ч. той наблюдава как хеликоптерите излизат от мъглата и се приземяват точно пред прозореца на офиса му на първия етаж.
Фиаското във Фюрстенфелдбрук
Планът е снайперисти да убият терористите и да освободят заложниците. Той обаче се проваля. Похитителите отвръщат на огъня с автоматичните си оръжия, докато германските сили са зле организирани - спасяването на заложници не е било част от тренировките им. Толкова лоша е координацията между германските полицаи, че някои от тях дори попадат под приятелски огън.
Фьолкл и колегите му дори не са били уведомени, че терористите и заложниците им ще кацнат във Фюрстенфелдбрук. "Станахме част от случващото се, просто защото бяхме там", спомня си той. "Тъкмо бяхме пристигнали за нощната си смяна. Никой не ни беше казал нищо."
Престрелката на летището продължава до полунощ. След това избухва мощна експлозия. Един от терористите хвърля граната в хеликоптера, където все още са вързани заложниците. На сутринта става ясно, че петима от терористите са застреляни и убити, както и че никой от израелските заложници не е оцелял.
Олимпийските игри в Мюнхен трябва да покажат приятелското лице на Германия пред света. Трябва да са "тържество на мира", 27 години след края на Втората световна война и Холокоста, в който Германия убива шест милиона евреи. Вместо това на германска територия отново загиват евреи. А държавата не успява да го предотврати.
Десетилетия тишина
След кратко прекъсване от само един ден и траурна церемония, състезанията в Мюнхен са възобновени. За фиаското във Фюрстенфелдбрук не се извиняват нито политиците, нито полицията. Не започва разследване, никой не поема отговорност за провалилата се спасителна операция, нито пък за това, че предложенията на израелски специалисти да помогнат са били отхвърлени.
Роднините на жертвите са принудени да се борят в продължение на десетилетия, за да получат какъвто и да било достъп до съответните досиета и по-адекватно обезщетение. Сега те не възнамеряват да присъстват на тазгодишното събитие в Мюнхен, посветено на 50-годишнината от трагедията.
"Свидетелите, жертвите и техните семейства бяха третирани почти като някакви досадни роднини", казва Лудвиг Шпенле, баварският комисар по антисемитизма, който разследва отново събитията от 1972 година.
Според него Западна Германия се е провалила пред лицето на тероризма. "Но случилото се след това също е провал - драматичен държавен провал", казва Шпенле пред ДВ. "Хората искаха просто максимално бързо всичко това да се забрави и положиха огромни усилия за постигането на тази цел. Мълчаха си за случилото се. Нямаше публични възпоменания." Едва от десет години насам се правят опити за тематизиране на атентата - например с мемориал в Олимпийския парк в Мюнхен.
Ханс Фьолкл също си спомня, че навремето всичко наоколо бързо се върнало към обичайния делник. Летището във Фюрстенфелдбрук започва работа доста бързо след кошмарната нощ - дори останките от хеликоптерите още били на пистата. На очевидците не предложили никаква терапия - докторите им препоръчали да изпият чаша коняк, за да се справят с шока.
"Хората се опитваха да потиснат травмата", казва Анна Улрике Бергхайм, председателка на Историческото общество на Фюрстенфелдбрук. Тя прекарва години наред в търсене на свидетели и открива хора като Фолкл.
Травмата от видяното в кошмарната нощ
"Хората, които са били там, със сигурност не са преработили преживяното", коментира Бергхайм пред ДВ. "Много очевидци чак сега се обръщат към нас, защото сега е дошъл моментът, в който могат да говорят за това.".
Не само близките на жертвите са игнорирани дълго време, казва Бергхайм. "За 50 години не са положени никакви усилия от страна на държавата. Никой не е попитал онези, които са били там през онази кошмарна нощ - полицаите, военновъздушните сили, пожарникарите, по които е стреляно, докато са гасили пожари: Как сте? Как се справяте със спомените?"
Автор: Петер Хиле