Как ще завърши войната в Украйна? Киев разбираемо разглежда оцеляването на Украйна като свободна, независима, суверенна екзистенциална държава. Това накара президента Володимир Зеленски да си постави максимални цели като връщането на голяма част или всичките почти 20 процента от страната му, окупирани от Русия, заедно с репарациите от Москва като неподлежащи на обсъждане, пише авторът на американската военна доктрина Харлан Улман, старши съветник в Атлантическия съвет и автор на военно-политически трудове. Представяме позицията му, публикувана в американския вестник The Hill без редакторска намеса.
Целите на Зеленски са непостижими, освен при смяна на режима в Русия или масов бунт на руските военни. Подкрепата на САЩ и Запада често се самовъзпира, за да не се провокира руска ескалация. Това доведе до военна безизходица, която може да се превърне в постоянна или конфликтът да бъде замразен. Малко вероятно е Украйна да получи необходимите средства, за да създаде ефективен, комбиниран оръжеен, нападателен капацитет, с помощта на който да си върне цялата изгубена територия.
Целите на Москва са малко по-неясни. Някои твърдят, че руският президент Владимир Путин се стреми към споразумение чрез преговори, което вероятно да позволи на Русия да запази пълния контрол над Крим и окупирания Донбас. Указът от миналата седмица за увеличаване на размера на руската армия със 137 000 има за цел да укрепи позицията на Москва. Сигнализирането на неясен ангажимент за бойни цели може да направи преговорите по-приемлив вариант за Киев. Събирането и обучението на по-голяма армия обаче отнема време и увеличаването на набора няма да бъде прието добре от много руснаци.
Освен това руската военна доктрина предполага използването на ядрено оръжие за защита от екзистенциална заплаха за държавата (тоест режима). Дали "поражението" в Украйна (което означава значителна загуба на окупираните в момента територии) ще предизвика ядрен удар в стил "шок и ужас", който ще доведе до капитулация на Киев или ще му наложи мир? Това е един от онези горещи въпроси, които не могат нито да бъдат отхвърлени, нито да им се даде недвусмислен отговор.
Като се има предвид, че всички войни свършват рано или късно, каква е стратегията на САЩ и Запада да прекратят военните действия при благоприятни или приемливи за Украйна условия? Изглежда, че изобщо няма такава. Стремежът да се убият достатъчно руски войници и да се наложат разходи на Москва, които биха я принудили да преговаря или поне да приеме прекратяване на огъня при условията на Зеленски, е не само глупав, но и безразсъден. Разбира се, една от неизказаните цели все още може да бъде да се обезкърви Русия колкото е възможно повече (точно както Съединените щати се опитаха да отслабят СССР в Афганистан и в крайна сметка да го принудят да напусне).
Тъй като войната навлиза в седмия си месец (или осмата година, ако се смята, че анексирането на Крим през 2014 г. е началото й) и наближава зимата, енергийните доставки ще окажат по-голямо политическо въздействие върху отношенията на Европа и НАТО с Русия. Путин ще използва енергийното оръжие, за да отслаби коалицията. В помощ на Путин идва и високата инфлация и политическата нестабилност на Запада.
Американската и италианската политика са капризни и непредвидими. Обединеното кралство ще бъде ръководено от своя четвърти министър-председател само за няколко години - като трима от неговите предшественици бяха безцеремонно изгонени. Горещият въпрос е колко дълго ще продължи западното единство и последователност в подкрепа на Украйна, особено ако боевете ескалират или има продължителна безизходица?
Докато Китай и Русия се сближиха в стратегическо партньорство, Китай очевидно е старшият партньор. Малко вероятно е Пекин да се противопостави на преговори или прекратяване на огъня. Но Пекин със сигурност ще се противопостави на всяка ескалация, която би била разрушителна за и без това болната му икономика.
Следователно единственият разумен изход са преговори под една или друга форма, а те ще започнат с прекратяване на огъня при изпълними условия. Но във всеки военен конфликт здравият разум и рационалното мислене са първите жертви. Изглежда, че най-добрият начин е да убедите Путин и Зеленски, че е в техен собствен интерес да търсят споразумение. Путин може да се съгласи с това, но Зеленски определено не. Следователно съдбата на по-нататъшно споразумение не може да зависи само от Зеленски. Той трябва да разбере, че битките трябва да се прекратят, ако Украйна иска да оцелее като независима държава.
В миналото САЩ и НАТО вече се опитаха да наложат волята си на лидери и да ги принудят да прекратят конфликта. САЩ го направиха във Виетнам, Афганистан и Ирак - но и трите опита завършиха зле. От друга страна НАТО постигна известни успехи на Балканите. Следователно има известен риск.
Как да се постигне прекратяване на тази война е сизифов въпрос. Тъй като президентът Байдън определи Путин като военнопрестъпник, може би президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган може да е най-добрият посредник с Москва. За Украйна това трябва да са САЩ, а Западът трябва да гарантира достатъчно дългосрочна подкрепа и помощ за Украйна, за да осигури своята независимост. Стартирането на този процес сега не гарантира успех. Но каква е алтернативата?
Източник: американския вестник The Hill