Турското правителство зае изключително критична позиция спрямо Сирия още от началото на гражданската война там. Турските власти категорично осъдиха действията на правителството на сирийския президент Башар ал Асад и обявиха подкрепата си за сирийска опозиция.
Впоследствие турската армия също се намеси в Сирия, като пое контрола над няколко района в северната част на страната. Вече 11 години някогашните съюзнички не поддържат нормални отношения.
Миналия месец обаче турският президент Реджеп Тайип Ердоган намекна за намерение за подобряване на отношенията със сирийските власти. В отговор на въпрос на журналист дали ще започне процес на помирение между Анкара и Дамаск, Ердоган отговори, че "политическият диалог или дипломацията между държавите никога не могат да бъдат прекъснати" и изтъкна необходимостта от осигуряването на по-нататъшни стъпки в тази насока.
Някои експерти смятат, че позицията на турския президент Ердоган спрямо Сирия се е смекчила след срещата му с руския му колега Владимир Путин миналия месец.
Сигналът от Ердоган за евентуално подобряване на отношенията с Дамаск веднага бе подкрепено от съюзниците му в турския парламент - от Партията на националистическото действие (ПНД). Лидерът на формацията Девлет Бахчели дори призова турските власти да посредничат в преговорите за помирение между сирийския президент и лидерите на опозицията.
И все пак според много анализатори остава неясно какво точно се опитват да постигнат турските власти. И Ердоган, и външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу постоянно повтарят, че Анкара напълно подкрепя териториалната цялост на Сирия, но няма да се откаже от плановете си за борба с кюрдските формирования в района (с бойците от Силите за защита на народа - СЗН, свързани с поставената извън закона Кюрдска работническа партия). Още през май Ердоган обяви, че Турция планира нова военна операция в Северна Сирия. Той поясни, че офанзивата ще е с цел елиминиране на терористичните заплахи, които произтичат от южната граница на страната.
От 2016 г. досега Турция е извършила няколко големи военни операции в Северна Сирия. Офанзивите са били насочени главно срещу подкрепяните от САЩ сирийски кюрдски Сили за защита на народа. Под контрола на Турция в момента е десет процента от сирийската територия (с население 4,4 милиона души).
Известно е, че на териториите, които са под контрола на турската армия в Северна Сирия, основната валута, която се използва при плащания е турската лира, децата учат по турски учебници, а местните бойци получават оръжие и боеприпаси от Турция. Освен това на границата между Сирия и Турция има бежански лагери, в които живеят стотици хиляди сирийци.
През юли турският външен министър Чавушоглу заяви, че Турция и Сирия са установили диалог чрез службите за външно разузнаване. В същото време той посочи, че няма предварителни условия за нормализиране на отношенията между Анкара и Дамаск, но турската страна като цяло е готова за преговори. От своя страна сирийският външен министър Файсал Микдад заяви, че Сирия като цяло е готова за преговори с Турция, "но само ако турските военни се изтеглят от сирийска територия".
Макар да е малко вероятно Турция да реши в скоро време да се откаже от всичко, завоювано с много усилия на сирийска територия, дори хипотетичната готовност на Анкара за помирение с Дамаск е повод за някакъв оптимизъм. Трябва да се отбележи и фактът, че контролираните от Турция сирийски територии вероятно носят повече загуби, отколкото приходи за турския бюджет. Поддържането на турски контингент на сирийска територия по протежение на границата е изключително скъпо.
На сирийска територия също така има огромен брой бойци и сега е ясно, че те едва ли ще могат да свалят режима на Башар ал Асад, така че присъствието им не е от полза за Турция. В същото време това създава постоянна зона на нестабилност по южните граници на Турция, тъй като никой, включително турците, не могат да бъдат сигурни в лоялността на въоръжените радикални бойци.
В този ред на мисли диалогът със сирийското правителство ще бъде само от полза за турските власти. Освен това постигането на евентуално мирно споразумение между Турция и Сирия като цяло ще съответства с външната политика на Анкара. Някои коментатори дори го окачествят като "опит за сядане на два стола" - да се угоди не само на САЩ и Русия, а и на Китай и Иран. Или пък може би това следва да се тълкува по-скоро като "прагматична външна политика".
Евентуално нормализиране на отношенията между Турция и Сирия пък може да послужи на каузата за мирно разрешаване на сирийския конфликт. Дали скоро ще има реално помирение между съседните страни обаче на този етап не е ясно за никого.
Източник: БТА