През август консорциумът между италианската енергийна компания „Ени“ и френската „Тотал“ обяви откриването на ново значително газово находище край бреговете на Кипър. В условията на недостиг на природен газ в Европа след руската инвазия в Украйна и при резкия скок на цените му ентусиазираните коментари за поредното доказателство за газовите ресурси на Източното Средиземноморие накараха анализаторите да се запитат дали пък това няма да вдъхне нов живот на линеещия проект за Източносредиземноморския газопровод (EastMed) , който трябва да пренесе природния газ от офшорните зони на Кипър, Израел и евентуално Египет през Гърция към Италия и пазарите на цяла Европа.
В началото на миналата година Кипър, Гърция и Израел подписаха междуправителствено споразумение за изграждането на Източносредиземноморския газопровод, който трябва да доставя в Европа от 9 до 12 млрд. куб. м. природен газ годишно. От своя страна Европейската комисия през ноември включи EastMed в петия си списък на проектите от общ интерес. Перспективите на проекта обаче понесоха сериозен удар, когато през януари САЩ, дотогава сред най-големите привърженици на планирания газопровод като възможен начин за освобождаване на Европа от зависимостта от руските газови доставки, уведомиха заинтересованите страни, че оттеглят подкрепата си за проекта.
Ударът от изненадващия ход на Вашингтон беше особено голям, защото още от самото начало EastMed будеше съмнения, че е действително икономически рентабилен – обстоятелство, което правеше водещи политическите съображения за реализацията му. С новото находище, открито край Кипър, е възможно колелата на EastMed отново да се завъртят, но този път движени повече от икономическа логика, отколкото от изстиваща политическа подкрепа.
В публикация в гръцкия ежедневник „Катимерини“ енергийният анализатор д-р Михаил Мириантис припомня, че успешният сондаж, обявен от „Ени“ и „Тотал“ на 2 август и наречен „Кронос-1“, установи запаси от около 70 млрд. куб. м природен газ. Той е вторият в блок 6 на кипърската изключителна икономическа зона, който се присъединява към сондажа „Калипсо-1“ на „Ени“, при който бяха установени три пъти по-големи количества – 200 млрд. куб.м. В момента консорциумът подготвя трети сондаж в района, „Зевс-1“, за да очертае границите на находището.
При успех и на този сондаж, в южната част на кипърския блок 6 ще се съсредоточи потенциален ресурс от 350-400 млрд. куб.м, а може и повече, което ще доближи 50 процента от най-голямото до момента находище в Източното Средиземноморие, египетското „Зор“. В комбинация новите находища („Глафкос“, „Калипсо“, „Кронос“ и „Зевс) и старите като „Афродита“ със залежи от около 510 млрд. куб. м ще надхвърлят прага на икономическата жизнеспособност на EastMed, която се изчислява на 300-350 млрд. куб. м потвърдени залежи.
Като се вземат предвид и текущите изключително високи цени на природния газ, това прави сроковете за възвръщане на потенциалните инвестиции в газопровода много по-кратки, което съответно отваря възможност за финансирането и реализирането му.
Трудно е отсега да се предвиди обаче доколко икономическите аргументи за Източносредиземноморския газопровод ще успеят да натежат над политическите затруднения. А сред последните водеща остава позицията на Турция, която оспорва голяма част от потенциалната изключителна икономическа зона в региона не само на Кипър, но и на Гърция, откъдето по начало се планира да премине трасето на EastMed. Не случайно според публикации Гърция вече обмисля алтернативно трасе на газопровода, който първо да достигне до Египет, а след това от там до Гърция, но дори този маршрут предполага постигането на някакъв компромис с Турция. Все пак този вариант изглежда по-реалистичен, доколкото заобикаля най-уязвимата зона около Кипър, където и турските претенции са най-настойчиви.
Реализирането на газопровода е заплашено и от други фактори, преди всичко общата несигурност за бъдещето на природния газ в енергийния микс на Европа. В рамките на зеления преход ЕС разглежда газа като преходно гориво с ограничен хоризонт на използване, което изисква сравнително бързо реализиране на проекта, за да може той да има време да се изплати, а вероятните удължавания на сроковете за преход към възобновяеми източници все още остават неясни. Същевременно вече се разработват схеми за доставки на природен газ от източната част на Средиземно море до Европа чрез терминали за втечнен газ в Египет – конкурентен начин за доставки с непрекъснато увеличаващ се капацитет. Със сигурност обаче новите находища, в комбинация с енергиен глад и високи цени, вдигат залозите за източносредиземноморския газ и ще увеличат натиска за политически решения, които да го доставят в големи количества в Европа.