Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц се срещнаха на работен обяд в опит да изгладят сериозните различия между страните си по въпроси, свързани с енергетиката и отбраната, пише в. „Гардиън“, предаде БТА.
Двамата лидери положиха усилия да се усмихнат, когато Шолц пристигна в Елисейския дворец и се ръкува с Макрон, но германският канцлер, изглежда, избегна опитите на френския президент да го обгърне с ръка, отбелязва британското издание.
"Гардиън" се фокусира върху думите на говорителя на френското правителство Оливие Веран, според когото срещата е показала, че френско-германското „приятелство остава живо“.
По-рано двете най-богати и най-влиятелни страни в Европейския съюз са успявали да преодолеят търканията помежду си. Никога досега обаче помежду им не е имало толкова големи разногласия и то в толкова важен за Европа момент - момент, в който войната на Русия в Украйна заплашва стабилността на ЕС, а други страни членки, като например Полша и балтийските държави, поставят под въпрос лидерската позиция на Франция и Германия, коментира „Гардиън“.
Проявите на геополитическо напрежение, като се започне от енергийната криза в Европа и се стигне до отношенията с Китай, предизвикват разделение между Германия и Франция и обтягат връзките между двете страни, които са водещи сили в ЕС, пише в. „Уолстрийт джърнъл“.
Признак за разрива беше решението за понижаване на нивото на вчерашната среща на Шолц с Макрон. Първоначално се очакваше двамата лидери да се срещнат във Фонтенбло, придружавани от своите министри. Тази обичайна проява на френско-германско единство обаче бе отложена за януари и в крайна сметка Шолц пристигна в Париж за по-скромен работен обяд с Макрон в Елисейския дворец, коментира изданието.
Френски представител каза, че двамата лидери са обсъдили цялостното състояние на френско-германските отношения, а също така позициите им в областта на енергетиката, отбраната и плановете на Шолц да посети Китай следващия месец.
Пътуването на канцлера до Китай стана повод за недоволство сред европейските лидери, които се опасяват, че Пекин се стреми да противопостави Германия на нейните съседи. Последният път, когато китайският президент Си Цзинпин посети Париж през 2019 г., Макрон покани тогавашния германски канцлер Ангела Меркел и предишния председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер да се включат в разговорите, поддържайки единен дипломатически фронт, отбелязва вестникът.
Макрон наскоро постави под въпрос доколко е разумно да се позволява на Китай да инвестира в инфраструктура, която е от съществено значение за Европа, след като правителството на Шолц се съгласи да разреши на китайска компания да инвестира в най-голямото германско пристанище Хамбург.
Най-острите разногласия обаче възникнаха във връзка с опитите на Германия да смекчи въздействието върху своята икономика от решението на Русия да прекъсне доставките на природен газ за Европа. Берлин наскоро обяви, че отделя 200 милиарда евро допълнителни субсидии, които са предназначени за предпазване на потребителите и предприятията от негативното въздействие на по-високите енергийни цени. Франция и други европейски страни изразиха недоволство от този ход, настоявайки, че това ги поставя в неизгодно положение, изтъква изданието.
Германия се противопоставя на предложенията на ЕК за намаляване на високите сметки за енергия, включително налагането на таван върху цената на газа. Франция и други държави подкрепят идеята за таван, за да помогнат за предпазване на домакинствата и предприятията от високите цени, докато Германия и други страни са против подобна мярка.
Берлин също така е недоволен от това, което германски служители разглеждат като нежелание на Макрон за предоставяне на значителна военна подкрепа на Украйна, както и от стремежа му да води редовни телефонни разговори с руския президент Владимир Путин и да прави помирителни изказвания, които източноевропейски страни смятат за форма на успокояване. Френски служители казват, че Париж подхожда предпазливо към оповестяването на това каква военна и икономическа помощ предоставя Франция на Украйна в момент, когато хора протестират по улиците с искане за увеличение на заплатите, отбелязва „Уолстрийт джърнъл“.