ДВ: Г-жо Ейделман, напомня ли Ви за друга епоха от руската история това, което се случва в Русия днес?
Тамара Ейделман: Не, историята не се повтаря. Винаги е имало неща, които се повтарят - войни, агресии, диктатори. Но днешното време е различно от Сталиновото или от Хитлеровото. Слава Богу, няма Аушвиц и да се надяваме, че няма да има нищо такова. Но тогава не е имало мобилни телефони и интернет, не е имало и ядрено оръжие, което е много съществено. А и тогавашните хора не са имали опита, който имаме ние - затова всичко е много специфично. Трябва да имаме предвид също така, че Брежнев или Хрушчов например са вярвали в това, което са правили, докато днешните владетели едва ли вярват в нещо друго, освен в собствените си златни тоалетни.
ДВ: Ако е така обаче, за какво им беше нужно да започват войната в Украйна?
Ейделман: Както пишат руският икономист Сергей Гуриев и американският политолог Даниел Трейсман в книгата си "Spin Dictators", по-рано е имало "диктатори на страха", а сега има "диктатори на лъжата". Авторите много убедитилно обясняват какво е по-изгодно в днешната обстановка - с глобализацията, с новите технологии. По-изгодно е да се манипулира общественото мнение, отколкото да се прилага твърда сила. Виждайки как се модернизира Русия обаче, Путин очевидно е разбрал, че всичко излиза извън контрол, че с новите методи не може да се направи нищо - и затова е решил да се върне към старите прийоми.
ДВ: Нека поговорим сега за настоящата ситуация, за сегашния етап на войната, за широкомащабната агресия на Путин. Съгласна ли сте, че тази война ще промени Русия?
Ейделман: Разбира се. Тя вече я промени. Режимът се променя, а освен това наблюдаваме бягството на населението, наблюдаваме страшния разкол между подкрепящите агресията и нейните противници - това са все последствия от войната. Страната се намира в криза. И мисля, че всеки е наясно с това, независимо от отношението му към войната. Всеки разбира, че преживяваме някаква страшна криза. Но какво ще последва? Разбира се, всичко зависи от това как ще завърши войната. Но аз не виждам варианти, при които Русия да победи. Въпросът е при какви условия ще победи Украйна, с колко жертви и т.н. Което обаче принципно не е важно за по-нататъшната съдба на Русия. Защото тенденцията ще бъде само една: страшен посттравматичен синдром.
ДВ: Как ще изглежда това в политически, социален и икономически план?
Ейделман: Първо, хиляди хора ще се върнат от войната, а това винаги са травмирани хора, което ще доведе до напрежения в обществото, до тежки лични драми, синдроми, болести и т.н. Паралелно ще се развие и друг синдром, защото на милионите хора, които не просто поддържат войната, а вярват в нея, ще им се наложи да живеят с това, което се е случило. На тези хора ще им се наложи да се впишат наново в реалността. Но за мен най-страшното и основното е тази ужасна криза, която по един или друг начин ще обхване всички.
Автор: Константин Егерт