Подобно на безредиците в Иран, вълната от протести в Китай е някак предреволюционна, пише британският в. "Индипендънт", цитиран от БТА.
Или по-точно казано - предпредреволюционна, като се вземе предвид, че Китайската комунистическа партия контролира изкъсо хората в Китай от 1949 г. Нейното управление е белязано от изкуствено създаден глад, главоломна индустриализация, бруталните репресии на площад "Тянанмън", потисничеството в Тибет и Хонконг и от твърденията, че в Синцзян-Уйгурския автономен район се извършва геноцид срещу уйгурите, отбелязва вестникът.
Синцзян е един от многото райони, в които малките, но шумни протести, свързани с всекидневните тревоги на населението, прераснаха в по-големи, по-бурни и заредени с по-голям политически заряд демонстрации. В Синцзян обитателите на жилищен блок изгоряха живи, тъй като вратите на сградата бяха заключени като мярка за борба с ковид, припомня британското издание.
Гневът беше истински и оправдан. В демонстрациите първоначално участваха малобройни групи, които протестираха срещу политиката на китайските власти за нулев ковид, а впоследствие в тях започнаха да се включват големи множества от хора в големите градове (като например Шанхай) с искания за оставката на президента Си Цзинпин и за оттеглянето на комунистите от властта.
Политбюрото на Китайската комунистическа партия не се слави с чувствителността си към общественото мнение и има индикации, че властите предприемат сурови мерки. Дори и най-големите хардлайнери в Пекин би трябвало да се замислят обаче защо протестите се разпространяват толкова бързо, отбелязва "Индипендънт".
Китайският народ се умори от локдауни. След четири години на такива мерки няма причина да се смята, че политиката за нулев ковид ще успее в един свят, в който коронавирусът е ендемичен. Дори Северна Корея, която е една от най-изолираните страни в света, не успя да предотврати появата на вируса на своя територия, какво остава за Китай, който е добре интегриран в световната икономика.
Китайците изглежда започват да задават на лидерите си неудобни въпроси и все повече осъзнават, че масовото ваксиниране в комбинация с доброволните тестове и доброволната карантина, както се практикуват на Запад, са много по-ефективен и хуманен начин за справяне с ковид, отбелязва "Индипендънт".
Погрешната политика на Китайската комунистическа партия във връзка с ковид сама по себе си е нещо доста сериозно, но китайците имат още много причини за недоволство - повечето от тях се дължат на провали на правителството и на партията, изтъква "Индипендънт". Корупцията в Китай не е по-малко ендемична от ковид и тя води до некачествено строителство и трагедии в случаите, в които училищни или жилищни сгради рухват, пише британският всекидневник.
Лошите условия за труд в заводите са общоизвестен факт. Студентите и интелектуалците са против цензурата. Всички искат свобода на словото.
Голямото недоверие, с което Западът се отнася към Китай, води до забрана на китайски технологии и до пренасочване на производствени мощности към места като Индия и Виетнам, а също така и до връщането им в Европа и Северна Америка. Това неминуемо ще засегне китайската икономика, която се нуждае от генериране на между 10 до 20 милиона нови работни места годишно, само за да осигури работа на хората, които завършват образованието си. Всичко това означава още икономически трудности, прогнозира "Индипендънт".
Китай, подобно на Иран и Русия, е държава, която малко или повече е в постоянно състояние на война със собствения си народ, изтъква британското издание - и в трите страни етническите малцинства са обект на преследване, но малтретирането засяга не само тях, а почти всички.
И в трите страни режимите са устойчиви. Тези режими обаче са рожби на революции и са уязвими по отношение на контрареволюции, обобщава "Индипендънт".