Пациентите в британските болници се налага да правят преди всичко едно: да чакат - за линейката, за операционната зала и дори за изписването. От години здравната служба е недофинансирана и има недостиг на персонал.
"Системата явно е напълно счупена", казва Сара Джоунс от Норфолк. Часът е 20:50, а линейката е пристигнала в 8:30 сутринта, споделя тя пред Би Би Си. Тези 12 часа жената прекарва заедно с 84-годишния си баща в автомобила на спешната помощ. Мъжът страда от задух заради сърдечна недостатъчност, но място в болницата за него няма. Сара се пита дали други пациенти, нуждаещи се от спешна помощ, изобщо не са успели да стигнат до болницата, защото баща ѝ е блокирал линейката за цял ден.
За 82-годишната Мари Гръб в Корнуол линейка пристига едва след 31 часа. Точно толкова време възрастната дама със счупен таз лежи на пода и чака помощ. Беше мъчително, споделя тя пред Би Би Си.
Медиците са единодушни: Толкова лошо не е било
Подобни истории се трупат всеки ден. Много британци чакат за помощ много дълго време, прекарват часове в линейките или по коридорите на клиниките. Кризата е безпрецедентна - лекари, медицински сестри, болнична администрация и парамедици са единодушни: толкова лошо не е било.
Сред причините за катастрофалната ситуация са сериозният недостиг на персонал в болниците, големият брой пациенти с грип в допълнение към случаите на коронавирус и опитът да се намали дългият списък на отложени операции. Причината е, че около седем милиона британци трябва да чакат с месеци, а в някои случаи и до две години, за процедури като подмяна на колянна или тазобедрената става. Освен това много болнични легла са заети твърде дълго време.
Проблемът е, че освен персонал, липсват и достатъчно заведения за следболнична грижа. Затова сериозен брой пациенти остават в лечебните заведение дълго след като трябва да бъдат изписани. Правителството вече отдели 500 милиона паунда миналата година за решаването на този проблем, сега отпуска още 250. Но според наблюдатели средствата не се изразходват ефективно.
Въпреки отчайващото положение премиерът Риши Сунак отказва да говори за криза, вместо това казва, че Националната служба по здравеопазване е под голям натиск. Стачкуващите медици настояват за увеличаване на заплатите с 19 процента, за да компенсира дългогодишното обедняване и инфлацията, която е над 10 на сто.
Дългогодишната политика на пестене доведе до това
Досега правителството беше готово да преговаря чак за следващата финансова година, която започва през април. Междувременно обаче има индикации, че може да се стигне до еднократно плащане за 2022 г. и до увеличение на заплатите от януари 2023 г. Въпреки това по време на разговорите в понеделник сближаване между представители на правителството и синдикатите почти не се забеляза.
"Правителството иска да говори за продуктивност, когато нашите членове вече работят на 18-часови смени. Как можем да станем по-продуктивни от това?", възмути се след срещата Оней Касаб от профсъюза Unite.
Кризата в британската здравна система далеч не е от вчера. Матю Тейлър от Конфедерацията на националното здравеопазване насочва вниманието към хроничния недостиг на средства: "Факт е, че все още плащаме цената за десетте години на строги икономии", казва той. Според Тейлър през тези години бюджетът е нараснал само с половината от сумата, с която е трябвало.
По време на управлението на лейбъристите между 2000-а и 2010-а бюджетът за здравеопазване се е увеличавал със средно 6,6 процента годишно. Прилагайки своята спестовна политика, консерваторите са увеличавали средствата първоначално с 1,1 процента, а между 2015-а и 2020-а с 2,2 на сто.
Правителството иска да ограничи правомощията на синдикатите
С оглед на продължаващите стачки в здравния и в други публични сектори правителството иска да ограничи правомощията на синдикатите. Наскоро в парламента беше внесен законопроект, според който в определени сектори трябва да се поддържат минимални услуги дори по време на стачки. Не става ясно какво точно представляват минималните услуги и колко служители няма да могат да стачкуват. Но тези, които трябва да продължат да работят и откажат, могат да бъдат уволнени от работодателя.
Опозицията смята, че законопроектът е контрапродуктивен, като изтъква, че при над 100 000 незаети работни места в здравеопазването заплахите за уволнение на служители са безсмислени. Националният конгрес на синдикатите TUC обвинява консервативното правителство, че се опитва да ограничи основните права на работниците с предложеното законодателство, а профсъюзът на железничарите RMT го нарича планирано наказание за работниците, които се борят за достойно заплащане.
Очаква се законодателният процес да се проточи много месеци. Следователно новият регламент няма да има пряко въздействие върху настоящите стачки. Но може допълнително да нажежи атмосферата.