Години наред жителите на Алепо търпяха бремето на бомбардировките и сраженията, докато градът им, някога най-големият и най-космополитен в Сирия, беше поле на едни от най-ожесточените битки е в сирийската гражданска война. Но дори това не ги подготви обаче за новото опустошение и ужас, което земетресенията в Турция тази седмица причиниха в Алепо, пише БТА.
Природното бедствие беше връх в поредицата катастрофи, причинени от човека в Сирия, увеличавайки в пъти страданието в Алепо и в Сирия като цяло.
До голяма степен боевете в Алепо бяха прекратени през 2016 г., но само малък брой от множеството разрушени или засегнати сгради там са възстановени. Упадъкът в сирийската икономика през последните години доведе до скок на цените на храните и до обедняване на населението.
Шокът от земетресението обаче надмина всичко това.
Ховиг Шехрян разказва, че по време на най-ожесточените боеве в Алепо през 2014 г. той и родителите му бягат от дома им, разположен на фронтовата линия, заради обстрела и снайперисткия огън. В продължение на години те се местят от квартал на квартал, за да избегнат боевете. "Това беше част от ежедневието ни. Когато чуехме приближаващия се тътен на боевете, напускахме мястото, на което живеехме, но тогава знаехме на кого да се обадим и какво да правим", каза 24-годишният мъж. "Но сега при земетресението не знаехме какво да правим. Опасявахме се, че ще умрем", допълва той.
Земетресението с магнитуд 7,8 и с епицентър на около 70 мили (112 километра) в Турция събуди жителите на Алепо на зазоряване в понеделник и ги накара да избягат на улицата под студения зимен дъжд. Десетки сгради в целия град се срутиха, а загиналите там са над 360 души, докато стотици други бяха ранени. Три дни по-късно спасителни екипи и доброволци продължават да претърсват развалините, за да открият жертви и оцелели.
Дори онези, чиито домове не са се срутили, се страхуват да се върнат в тях. Много хора са се приютили в училища, а маронитски християнски манастир е отворил вратите си за повече от 800 души, предимно жени, деца и възрастни хора, които бяха настанени на големи групи в малките стаи.
"Засега не спим в домовете си. Някои хора спят в колите си“, каза генералният секретар на християнските деноминации в Алепо Имад Хал, който помага с организирането на убежища за хората.
За мнозина земетресението беше нов вид ужас, нещо шокиращо, въпреки това, което са преживели по време на войната.
За Алепо войната беше една дълга, тежка и жестока обсада. Бунтовниците превзеха източната част на града през 2012 г., скоро след началото на гражданската война в Сирия, а през следващите години правителствените сили, подкрепяни от Русия, водеха боеве, за да ги прокудят от там.
Сирийски и руски въздушни бомбардировки и обстрели сринаха със земята цели квартали. Трупове бяха намерени в реката, разделяща на две града. Жителите на държаната от правителството западна част на Алепо бяха подложени често на минометен и ракетен обстрел от бойци на опозицията.
Последната офанзива доведе до месеци на боеве в града, на които се сложи край през декември 2016 г. с победа на правителството. Опозиционните бойци и техните привържениците бяха евакуирани и правителството установи контрол над целия град. Според данни на активистки групи около 31 000 души са били убити през четирите години на боеве, а почти всички жители на източната част са разселени.
Алепо се превърна в символ на това как президентът Башар Асад с подкрепата на Русия и на Иран и с цената на ужасяващи разрушения успя да си върне повечето територии в Централна Сирия, контролирани от опозицията, в чиито ръце остана само малък анклав на северозапад в провинция Идлиб и в части от провинция Алепо. Този анклав също беше опустошен от земетресението в понеделник.
Алепо обаче така и не се възстанови от войната.
Възстановителните дейности там бяха подети от физически лица. В момента броят на жителите на града е доста по-нисък от този отпреди 2011 г., когато те бяха 4,5 милиона. Голяма част от източните райони на града са все още в руини и са обезлюдени.
Сгради, поразени по време на войната или построени некачествено в периода на сраженията, редовно рухват в града. При едно такова рухване на 22 януари тази година, загинаха 16 души, а при друго, през септември миналата година, жертвите бяха 11, като сред тях имаше и три деца.
Някога Алепо беше индустриалната сила на Сирия, каза чуждестранният сътрудник на мозъчния тръст "Карнеги" за политиката в Близкия Изток Арменак Токмаджан, който е родом от града. Сега, добави той, Алепо е икономически маргинализиран, като в него няма основна газопроводна или електроснабдителна инфраструктура, а населението му, което се надяваше на подобрение след края на боевете, наблюдава как нещата само се влошават.
Жителите на града също така сега понасят физическия и психологически удар от земетресението, каза Токмаджан. "То ги накара да се замислят дали наистина заслужават тази съдба? Мисля, че травмата им е голяма и че ще им отнеме известно време да преглътнат този наистина горчив хап след (повече от) 10 години на война“.
Родин Алуш, роден в Алепо, е отразявал войната за сирийски телевизионен канал. "Бях на първа линия, предоставях видео материал, търсех сензация, но никога не ме беше страх. Падаха ракети, снаряди и какво ли още не, но духът ми беше силен“, спомня си той. Земетресението обаче беше различно. "Не знам какво точно ни причини земетресението. Смятахме, че ще загинем. Това беше първият път в живота ми, когато се уплаших", казва той.
По време на войната Алуш е трябвало да напусне квартала си в източната част на града и да наеме апартамент в западната част, но земетресението го принуждава сега да се премести отново. Когато сградата започва да се люлее той, жена му и четирите им деца бягат в близка градинка. Алуш няма да се върне в сградата, докато тя не бъде инспектирана и ремонтирана. Тя не се е срутила, но има много пукнатини. Алуш държи под наем магазин на приземния етаж на сграда наблизо, в който сега семейството ще се приюти. "По-безопасно е да си долу (на приземния етаж) ако има земетресение", казва той, но се оплака, че няма гориво за отопление.
Много други жители на Алепо са били разселени повече от веднъж.
По време на войната Фарук Абдула бяга от фермата си, разположена на юг от Алепо. Оттогава той живее с двете си съпруги, единайсетте си деца и 70-годишна си майка в Джандерис – град, контролиран от опозицията в провинция Алепо. Сградата, в която живее семейството се срутва напълно при земетресението, но за щастие всички успяват да се спасят.
Повсеместните разрушения от земетресението и последиците от него са много по-ужасни, отколкото тези от войната, смята Фарук.
И докато войната може и да изглежда безсмислена, то участниците в нея често са водени от кауза, за която се жертват и която придава някакъв смисъл на смъртта и разрушението.
Опустошенията в Алепо, причинени от войната, "са поне някакво доказателство, че не бяхме победени лесно“, каза привърженикът на опозицията Уисам Зарка. Уисам живее в родния си Алепо по време на цялата обсада, а сега вече живее в турската столица Анкара. "Разрухата, причинена от природни бедствия, обаче оставя само болка и нищо друго освен болка“, добавя той.
БАСЕМ МАРУА И КАРИМ ШЕХАЙЕБ ОТ АСОШИЕЙТЕД ПРЕС
Превод: Десислава Николова