На 14 май в Турция ще се проведат президентски и парламентарни избори. Гражданите на страната по целия свят също имат право да участват във важния вот. Най-голямата диаспора се намира в Германия - според последното преброяване на Федералната служба по миграция и бежанци (BAMF) отпреди 5 години, във Федералната република живеят около 2,8 милиона души с турски миграционен произход. От тях приблизително половината имат турско гражданство. Тези, които имат право на глас, ще могат да пуснат бюлетина между 27 април и 9 май в някое от 14-те задгранични представителства на Турция в Германия.
Този път не е изключено дългогодишният президент Реджеп Тайип Ердоган да загуби. Негов основен опонент е Кемал Кълъчдароглу, политик от кемалистко-светската Републиканска народна партия. Той е и кандидатът на опозиционния Национален алианс.
Силната база на Ердоган в Германия
В Германия обаче Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) могат да очакват категорична победа. Защо това е така?
Метин Ширин живее в Кьолн от 43 години. Той е работил в заводите на "Форд" четири десетилетия и се е занимавал с активна синдикална дейност. Ширин е гласувал за Ердоган преди и смята отново да го направи, разказва той пред ДВ: "През последните 20 години симпатиите ми към ПСР продължават да нарастват."
"Хората от турски произход в Германия гласуват непропорционално за Ердоган. Това е реалността", обяснява Юнус Улусой от Центъра за турски изследвания и проучвания на интеграцията (ZfTI) към Университета Дуисбург-Есен. На конституционния референдум през 2017 г. около 63% от турците в Германия подкрепиха предложенията на Ердоган. В същото време резултатът му в Турция беше малко под 51 процента. Допитването трансформира Турция от парламентарна в президентска република. А на изборите за държавен глава през 2018 г. почти 65% от гласовете в Германия отидоха за Ердоган. В Турция подкрепата за него бе 52,6 процента.
Не навсякъде в чужбина обаче тенденциите са същите като в Германия. На вота през 2018 г. Ердоган спечели едва 17% от гласовете в САЩ, 21% във Великобритания, 29% в Катар и 35% в Иран.
Какво е обяснението?
Важен фактор за подкрепата за ПСР е развитието на Турция под лидерството на Ердоган, посочва Ширин, който е много доволен от ситуацията в родината си в области като здравеопазване, транспорт и отбрана. Дори сравнява днешна Турция с Германия от едно време: "Властите, болниците, магистралите бяха наистина невероятни. Винаги сме съжалявали, че не можем да видим нещо подобно в Турция. През последните 20 години обаче наблюдаваме, че нашите болници и магистрали отговарят на световните стандарти." Други неща, като например консулските услуги, правата на турците в чужбина и възможността да се "откупиш" от военна служба също са се подобрили значително в ерата на Ердоган, казва Ширин.
Към това трябва да добавим и фокусирането на германското общество върху турската общност в страната, добавя Юнус Улусой. Според него много германци дори не се опитват да разберат електоралното поведение на консервативните турци. "Италианците, живеещи в чужбина, също имат право да гласуват. В Италия на власт дойде дяснопопулистко правителство, но никой не знае как са гласували италианците в Германия", казва той.
Изглежда, че Ердоган запълва празнината, оставена от германската държава, смята Улусой. "След 60 години на политиците все още им е трудно ясно да признаят тези хора и да им кажат: "Вие принадлежите на тази страна, независимо дали сте основатели на BioNTech или сте тийнейджъри, буйствали в новогодишната нощ."
Социоложката д-р Сабрина Майер посочва и това, че дълго време процедурите по натурализацията на хората от турски произход не са били опростени. Това е в контраст с подхода към други имигрантски групи - като германските руснаци, например.
Електорално поведение и протест
"Тези фактори водят до това, че особено младите хора от трето поколение в Германия гласуват за Ердоган, включително и като форма на протест", казва Улусой. Метин Ширин, избирателят на ПСР от Кьолн, потвърждава извода му: "През последните години консервативните хора бяха изолирани от германските политически партии заради Ердоган. Това е много тъжно развитие. Това изключване естествено предизвика реакция. Хората в определен момент започнаха да подкрепят Ердоган именно заради това".
Автор: Бурак Юнверен