Датата е 25 април 1983 година: в издателството "Грунер + Яр" в Хамбург са се събрали над 200 журналисти и 27 телевизионни екипа, за да отразят сензацията, която ще оповестят от седмичното списание "Щерн". На обществеността са представени 12 черни тетрадки с "личните записки" на Адолф Хитлер. Новината и снимките от събитието бързо обиколиха света.
Три дни по-късно "Щерн" публикува първите откъси от дневниците на Хитлер в свое специално издание. Тиражът е увеличен с 400 000 бройки от първоначалните 1,8 милиона, а броят на списанието се продава с 50 пфенига повече (равностойността на около 25 евроцента). Главният редактор Петер Кох смело обявява, че големи части от историята на Третия райх трябва да бъдат пренаписани.
Метеоризъм и лош дъх
Но читателите на "Щерн" всъщност не научават нищо ново. Баналностите следват една след друга в записките. Партньорката на Хитлер Ева Браун искала безплатни билети за Олимпийските игри през 1936 г. и това раздразнило Хитлер. Също така той страдал от силен метеоризъм и лош дъх, както твърдяла Браун.
Историците и журналисти от много други медии обаче отдавна не вярват в автентичността на дневниците. Дванайсет дни след публикацията Федералната криминална служба обявява експертното си становище: хартията, от която са направени тетрадките, не е съществувала в Третия райх. Тя е била произведена едва през 1950-те години.
Разразява се перфектният скандал и прокуратурата започва разследване. Хората, стоящи зад всичко това - репортерът Герд Хайдеман и фалшификаторът Конрад Куяу - са изправени пред съда. И двамата получават присъди от по няколко години затвор. Куяу умира от рак през 2000 г., а Хайдеман живее скромно в Хамбург. "Щерн" по-късно ще нарече скандала "най-сериозният инцидент в историята на списанието" и години наред няма да може да се възстанови от позора.
Как един арт фалшификатор успя да заблуди всички
Художникът и талантлив фалшификатор на произведения на изкуството Конрад Куяу се е представял като търговец. В продължение на години той снабдявал индустриалеца и бивш есесовец Фриц Щифел с предполагаеми автентични артефакти от нацистката епоха. Сред тях имало ръкописи и произведения на изкуството, за които твърдял, че са писани лично от Хитлер. Той, също така, показал и първия фалшифициран от него дневник на страстния колекционер на нацистки реликви. Бившият есесовец сравнил тетрадката с останалите ръкописи на Хитлер, които притежавал и които също били фалшифицирани от Куяу. Така Щифел обявявил дневника за истински.
Измамникът получава 2 милиона германски марки
След това той се срещнал с репортера на "Щерн" Герд Хайдеман, друг ентусиазиран колекционер на нацистки реликви, и му показал находката. Хайдеман подушил сензацията. Той разследвал слуха, че на мястото на катастрофа на нацистки самолет в ГДР били намерени дневници на Адолф Хитлер. Куяу бил убеден, че с репортера на "Щерн" е хванал едра риба на въдицата. Офертата не закъсняла - седмичното списание му предложило 2 млн. германски марки (около 1 млн. евро) за дневниците. И Куяу започнал работа по тях.
Автентичността на първите три дневника била първоначално потвърдена от известен историк и експерти от Федералния архив и Държавната криминална служба на Райнланд-Пфалц. И редакторите, и останалите проверяващи си затворили очите за несъответствията. Документирано е, че Хитлер е бил доста мързелив към писането и не би било типично за човек, характеризиран като нетърпелив и импулсивен, да изпише толкова много тетрадки. При това с подозрително чист почерк и без зачеркнати правописни грешки. Това просто било заметено под масата.
Фалшификатите са достъпни за всички
През 1992 г. режисьорът Хелмут Дитъл пресъздаде скандала с номиниран за "Оскар" сатиричен филм. А през 2021 г. историята залегна в минисериала "Да фалшифицираш Хитлер" по RTL+.
Доскоро само няколко експерти - като например от Германските федерални архиви - имаха достъп до фалшифицираните записки. Днес всеки, който се интересува, може да прочете странните бълнувания, които фалшификаторът Куяу е приписал на Хитлер. През февруари 2023 г. Норддойчер Рундфунк публикува всички томове на подправените дневници.
Автор: Зилке Вюнш