Как гледат германците на 8 май 1945 година?

На 8 май 1945 оръжията най-накрая замлъкват - краят на Втората световна война, започната от Адолф Хитлер и Нацистка Германия, настъпва. С безусловната капитулация на Вермахта се слага край и на кръвопролитието, довело до смъртта на милиони.

За международната антихитлеристка коалиция, водена от Съветския съюз, САЩ, Великобритания и Франция, 8 май е причина за празник въпреки всички преживяни страдания. Другояче стоят нещата в разрушената от войната Германия, разделена на четири окупационни зони. Тоталното военно поражение е съпроводено от чувства на вина и срам. С нападението си срещу Полша Германският райх предизвиква Втората световна война и извършва безподобни престъпления срещу човечеството, сред които системното избиване на шест милиона евреи.

Повечето германци не могат да възприемат 8 май като ден на освобождението за разлика от хората във всички територии, които са били окупираните от германските войници по време на войната. След войната нещата се променят - Германия се оказва окупирана, а на нейната територия се разиграва голямото идеологическо разделение в Европа.

"Знаехме за тези неща"

На 8 май 1949-а, точно четири години след края на Втората световна война, в Бон се събират политици от различни партии, за да приемат Основния закон на Федерална република Германия в западните зони на страната. Теодор Хойс от Свободната демократическа партия казва в този ден следното за края на войната: "По принцип 8 май 1945 година остава най-трагичният и спорен парадокс на историята за всекиго от нас. Защо? Защото бяхме едновременно спасени и унищожени".

През септември 1949 година Хойс е избран за първи бундеспрезидент на Германия. Три години по-късно той посещава някогашния концентрационен лагер Берген-Белзен, където по повод Холокоста казва: "Германците никога не бива да забравят какво се е случило с хората от тяхната националност в тези срамни години". И допълва: "Знаехме за тези неща".

ГДР: "Освободителят"

Докато високопоставени политици от Западна Германия се стремят да намерят думи и жестове, с които да се извинят за извършените престъпления, основаната на 7 октомври 1949 година ГДР чества възприетия от съветската окупационна власт антифашистки култ. Неин най-видим символ е издигнатият в четвъртата годишнина от края на войната гигантски 30-метров монумент в Берлин в памет на над 5000 загинали във Втората световна война червеноармейци. В центъра на паметника е войник с малко дете на ръце, който тъпче с ботушите си нацисткия кръст. "Освободителят", както е наречена фигурата, е синоним на победата на Съветския съюз над Нацистка Германия.

ГДР се представя като бастион срещу фашизма и империализма, основни съперници са най-вече Федералната република и САЩ. Под ръководството на лидера на Социалистическата партия Валтер Улбрихт 8 май става "Ден на освобождението", който ГДР до края на съществуването си използва за своята държавна пропаганда.

Конрад Аденауер говори за "пречистване и промяна"

В същото време първият канцлер на ФРГ Конрад Аденауер гледа на форсираното от него членство в НАТО като доказателство за доверието към младата демокрация. Германският народ плати с "безкрайни страдания" за престъпленията, извършени от едно заслепено ръководство в негово име, казва Аденауер в Париж десет години след края на войната. "Чрез тези страдания се случиха неговото пречистване и промяна."

На 20-годишнината от края на войната наследникът на Аденауер Лудвиг Ерхард е първият високопоставен политик от Запада, който използва думата "освобождение".

Под ръководството на първия канцлер от Социалдемократическата партия Вили Бранд са сключени Московският и Варшавският договор.

Помирението с някогашните противници във войната Съветският съюз и Полша са крайъгълни камъни в политиката на смекчаване на отношенията между Изтока и Запада. За заслугите си Вили Бранд по-късно получава Нобеловата награда за мир.

"Деня на освобождението"

При бившият външен министър на Вили Бранд - Валтер Шел, който става федерален президент през 1974 година, западногерманското отношение към 8 май 1945 година се променя драстично. "Бяхме освободени от едно ужасно иго, от война, убийства и варварство", казва той по повод 30-годишнината от края на войната. "Но не забравяме, че това освобождение дойде отвън, че германците не бяхме способни само да се отърсим от това иго." Германският президент напомня, че Германия не губи своето достойнство чак през 1945 година, а още с идването на Хитлер на власт през 1933.

За най-важната реч по този въпрос обаче е смятана на тази федералния президент Рихард фон Вайцзекер през 1985 година. Особеното в речта на Вайцзекер е, че той не изключва никого, когато определя 8 май 1945 като "Ден на освобождението". "Той освободи всички ни от човеконенавистната система на националсоциалистическата тирания."

Вайцзекер: "Да погледнем истината в очите"

В другата част на Германия Ерих Хонекер продължава да подчертава разделението между Изтока и Запада. Освобождението от Хитлеровия фашизъм било дало на германския народ шанса да изгради живота си върху нова основа: "При нас този шанс беше използван."

Двете германски държави дават сходни оценки на края на войната едва след падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 година. Кратко управлявалият ГДР министър-председател Лотар де Мезиер казва на 8 май 1990 година пред Световния еврейски конгрес в Берлин, че този ден хвърля "дълга сянка върху следвоенната история на германците" и показва "тяхната неспособност да тъгуват". Трябва "да се живее с тази история честно и неподправено", смята той. Думите на Де Мезиер звучат почти като казаното от Вайцзекер в прочутата му реч от 1985-а: "Да погледнем истината в очите на днешния 8 май".

Автор: Марсел Фюрстенау