Тази седмица се навършиха пет години от окончателното разформироване на сепаратистката организация ЕТА (Euskadi Ta Askatasuna - Страната на баските и свобода), пише испанският в. "Паис".
Всъщност ЕТА прекратява съществуването си на 20 октомври 2011 г., когато окончателно спира терористичната си дейност на убийства, отвличания, изнудвания и заплахи. Организацията не успя да постигне нито една от своите политически цели, а именно правото на самоуправление и обединяването на Страната на баските и Навара, нито мирно споразумение за членовете си, хвърлени в затвора.
Шест години и половина, след като съобщи за окончателното прекратяване на терористичната си дейност, ЕТА обяви разформирането на организацията в публично изявление на 3 май, в което определи разпускането като "пълно разрушаване на всички свои структури" и "край на кариерата и политическата си дейност".
"ЕТА - баската революционна социалистическа организация за национално освобождение, иска да информира баския народ за края на своята траектория“, се казва още в изявлението, което беше публикувано от баските медии "Гара и Берия" и прочетено на испански от представители на организацията.
По данни на испанското министерство на вътрешните работи ЕТА оставя след себе си кървава история, белязана от 854 убийства, предимно на жители на Страната на баските, 79 жертви на отвличания, като 12 от тях са убити, и 6389 ранени. След края на сепаратистката организация остават 197 неразрешени случая, като 170 от тях са прекратени от съда заради липса на доказателства или по други причини, а останалите 27 са архивирани, допълва "Паис".
Историята на ЕТА беше един абсурд, пише изданието. Въпреки че беше вдъхновена от Ирландската републиканска армия (ИРА) и национално-освободителни движения, като тези в Куба и Алжир, за разлика от тях, тя извървя по-голямата част от терористичната си траектория срещу една Испания, която въвеждаше демокрация, и срещу автономната област Страната на баските (Еускади), която въвеждаше самоуправление под защитата на Европейския съюз. При тези обстоятелства ЕТА беше обречена да изчезне, без да постигне целите си, точно както и стана. Макар и постепенно да отслабваше от 1982 г. насам, с разпускането на военно-политическото ѝ крило, което е и антифранкистката ѝ група, мръсната война и някои грешки в борбата срещу тероризма допринесоха за по-бавния ѝ край, допълва “Паис“.
ЕТА възниква през 1959 г., но не е организация, създадена да се бори с диктатурата на Франко. Историята ѝ на убийства започва в "задъхващия се" франкизъм през 1968 г. и продължава през следващите 43 години до 2011 година. ЕТА развива терористичната си дейност само седем години по времето на Франко и 36 години в периода между прехода и демокрацията в Испания. Тя се превръща в сепаратистка организация, чиито заявки за налагане на тоталитарен модел на управление в Еускади, водят до опити за дестабилизация на испанската демокрация и баското самоуправление, срещу които се опълчва най-яростно в най-трудните моменти на прехода, пише "Паис".
Пет години след окончателното разформироване на организацията въпросът със затворниците на ЕТА, както и споменът за жертвите, се превръщат в оръжие, хвърлено в калния политически дебат, водещ се преди всичко, колкото и странно да звучи, извън Страната на баските, отбелязва испанската новинарска агенция ЕФЕ.
В момента има 127 бивши членове на ЕТА в баските затвори, а в затвори в Памплона в автономната област Навара и във Франция излежават присъди съответно 7 и 12 членове на ЕТА. Освен това около двадесет от тях излежават присъдите си у дома и в специализирани центрове, уточнява ЕФЕ.
В Страната на баските, въпреки добрите намерения на някои сектори и институции, раните от толкова много години на насилие не позволяват да се изгради обща народна памет. Това се е превърнало във второстепенен проблем за баското общество, което през тези пет години трябваше да се справя с глобална пандемия и последвалата я поредна икономическа криза, от която вече излиза убедително, допълва агенцията.
Желаната политическа стабилност без насилие и примерът на Каталуния за неуспешен опит за отделяне от страната също охладиха идеала за независимост в Еускади, пише "Паис“.
Резултатите от социологическо проучване, проведено през март от баското правителство в Страната на баските, сочат, че 23% от гражданите на баската автономна област подкрепят независимостта, докато 41% се обявяват против нея, а други 23% биха я подкрепили "според обстоятелствата“.
Мария Силвестре – координатор на социологическото проучване "Деустобарометро“ на университета "Деусто“ в град Билбао – подчертава факта, че 89% от баските смятат, че използване на насилие за постигане на политически цели е неоправдано, което показва нарастващата делегитимизация на ЕТА, като към нея се прибавя и нулево ниво на опасения и загриженост по въпроси, свързани с ЕТА.
Освен това Силвестре, цитирана от "Паис“, вижда и положителен аспект в бързото подобряване на социалния климат с изчезване на заплахата от тероризма на ЕТА. Това обаче е повод и за сериозно безпокойство поради липсата на недостатъчната критичност от страна на обществото към миналото на терор. "Много семейства искат да забравят, за да си простят и да защитят децата си от миналото“, обяснява Силвестре и допълва, че 44% от баските не смеят да изразяват свободно политическото си мнение, за да не създадат неудобни ситуации.
Ръководителят на проучвания в Мемориала на жертвите на тероризма Гайска Фернандес, цитиран от "Паис“, също смята, че "част от баското общество живее така, сякаш ЕТА не е съществувала. Но има друга част от това общество, която иска да знае какво се е случило, което обяснява успеха на книгите и филмите за ЕТА и последиците от нея“, подчертава Фернандес.
В битката за изграждане на критично общо самосъзнание Фернандес възприема риториката на баската сепаратистка партия "Билду" като основна пречка.
Според професор Луис Кастелс от историческия факултет на Политехническия университет във Валенсия, може да се говори дори и за "регресия". "На фона на едно общество, в което мнозина искат да забравят едно неудобно минало, новата риторика на националистическата сепаратистка левица се промъква по-лесно. Виждайки невъзможността да оправдае ЕТА открито, тя се опитва да го направи през "задната врата“, използвайки спомена и страданието, за да размие отговорността, която ЕТА носи за терора.
"Голямата пречка за изграждане на критично общо самосъзнание е липсата на самокритика от страна на националистическата лява партия "Сорту“ за бившето ѝ сътрудничество с ЕТА“, каза професорът по приложна етика в университета "Деусто“ Саес де ла Фуенте, цитиран от "Паис“. "Институциите и партиите трябва да изискват самокритика с мисълта за жертвите и младите хора. Долавям в тях, че все още има много невежество и значителна липса на критично самосъзнание, което да се конкурира с лъжите и премерените истини в социалните мрежи”, допълва той.
Силвестре припомня, че "Билду" има таван в електоралната си подкрепа точно поради липсата на самокритичност. "След Народната партия това е партията, за която повечето баски казват, че никога няма да гласуват“, отбелязва тя.
В интервю за испанския в. "А Бе Се“ авторът на книгата "Поражението на победителя“ Рохелио Алонсо каза, че поражението на ЕТА не е напълно постигнато. Докато въоръженото крило на организацията наистина е победено, нейната политическа ръка (змията) е "угоена“ от различните правителства на Испания, които са позволили на онези, които не осъдиха тероризма, да бъдат част от днешните институции.
"Когато казват, че трябва да избягваме напрежението, всъщност искат да не поставяме под въпрос или да не оспорваме политическата хегемония на национализма“, посочва Алонсо.
"Прие се моделът за края на тероризма, който Баската националистическа партия (БНП) искаше, а именно край, при който националистическите цели не са делегитимирани. И двете големи национални партии са заложници на тези партии. Народната партия се нуждаеше от БНП, за да одобрява бюджетите, а Испанската социалистическа партия управлява с подкрепата на "Билду" и на БНП... Правителство беше сформирано благодарение на подкрепата на депутати, които не осъждат убийството на испански граждани”, отбеляза той.
Асоциации на жертвите на ЕТА критикуват начина, по който политическите партии се възползват от тероризма, и призовават за разграничаване от политиката, пише "Паис“.
Саес де ла Фуенте настоява, че "има още много какво да се направи" за стотиците неразрешени случаи. "Може да се направи повече, за да се даде истината, справедливост и обезщетение на жертвите, както и равностойно отношение към всички тях, независимо от това кои са били техните палачи”, допълва той.
Гайска Фернандес също отбелязва, че "има да се свърши още много работа", но посочва, че "ситуацията е започнала да се променя. Процесът по почитане на паметта на жертвите се подобри значително, като пример за това беше поставянето на плочи с имената на жертвите на местата в баските градове, където те са загинали, и създаването на Мемориала на жертвите, посетен през последните шест години от 50 000 души“, допълва Фернандес.
Десислава Николова, БТА