Изборите в Турция в неделя са ключов момент не само за самата страна, но и за европейските ѝ съседи.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган е изправен пред най-тежкото си изборно изпитание от две десетилетия насам, а членовете на Европейския съюз и НАТО наблюдават дали ще настъпи промяна в страна, която ги засяга по въпроси, вариращи от сигурността до миграцията и енергетиката, пише Ройтерс. Отношенията между Ердоган и ЕС са силно обтегнати през последните години, като 27-членният блок се отдръпна от идеята за присъединяването на Анкара и осъди репресиите срещу човешките права, независимостта на съдебната система и свободата на медиите.
Водещи членове на НАТО, към която Турция принадлежи, изразяват опасения от близките отношения на Ердоган с руския президент Владимир Путин, както и загриженост, че Турция е използвана за заобикаляне на санкциите, наложени на Москва поради войната в Украйна.
Съперникът на Ердоган Кемал Кълъчдароглу обеща повече свобода у дома и външна политика по-блика до Запада. Какъвто и да е резултатът, европейските съседи на Турция ще използват изборите и последиците от тях, за да оценят отношенията си с Анкара и степента, до която те могат да бъдат променени.
Ето няколко ключови въпроса, които европейските страни ще следят според официални представители, дипломати и анализатори:
Провеждане на изборите
Представителите на ЕС се стараят да не изразяват предпочитания към даден кандидат. Те обаче дадоха ясно да се разбере, че ще следят за фалшифициране на вота, насилие или друга намеса в изборите. „Важно е самият процес да бъде чист и свободен“, каза Сергей Лагодински, германски член на Европейския парламент, който е съпредседател на групата ЕС- Турция. Петер Стано, говорител на дипломатическата служба на ЕС, заяви, че Съюзът очаква гласуването да е „прозрачно и приобщаващо“ и в съответствие с демократичните стандарти, с които Турция се е ангажирала.
Най-лошият сценарий както за Турция, така и за ЕС би бил оспорван резултат – вероятно след балотажа – който да доведе до репресии срещу евентуални протести, каза Димитър Бечев, автор на книга за Турция под управлението на Ердоган.
Швеция и НАТО
„Още пет години Ердоган означава още пет години Турция да бъде с един слаб крак в НАТО и с един силен крак с Русия“, каза Марк Пиерини, бивш посланик на ЕС в Турция, който сега е старши научен сътрудник в мозъчния тръст на фондация „Карнеги Европа“. Ердоган разтревожи други членове на НАТО, като купи руска ракетна отбранителна система С-400 и не допринесе особено за укрепването на източния фланг на НАТО. Ранна проверка на това дали победителят на изборите има желание да поправи отношенията с НАТО ще бъде дали той ще се съгласи с членството на Швеция. Ердоган поиска от Стокхолм да екстрадира кюрдски бойци, но съдилищата в Швеция спряха някои екстрадиции.
Анализатори и дипломати очакват Кълъчдароглу да прекрати блокирането на шведското присъединяване към НАТО, което ще накара Унгария – единствената останала – да последва примера ѝ. Това би позволило на Швеция да се присъедини навреме за срещата на върха на НАТО в Литва през юли. Някои анализатори и дипломати казват, че Ердоган също може да отмени възраженията си след изборите, но други не са убедени в това.
Отношения с Русия
Въпреки че Ердоган се опитва да постигне баланс между Москва и Запада, неговите политически отношения с Путин и икономическите връзки на Турция с Русия са източник на разочарование в ЕС.
Това вероятно ще продължи, ако Ердоган спечели още един мандат. Ако Кълъчдароглу триумфира, европейските служители вероятно ще се задоволят с постепенно отдалечаване на Турция от Москва, признавайки, че мюсюлманската страна преживява криза на разходите за живот и икономиката ѝ зависи в значителна степен от Русия. „По отношения на Русия новото правителство ще стъпва много внимателно“, каза Бечев.
Въпреки това Кълъчдароглу показа тази седмица, че е готов да критикува Русия, като публично обвини Москва, че е отговорна за фалшиви материали в социалните медии преди вота в неделя.
Върховенството на закона, Кипър
Ако Кълъчдароглу и неговата коалиция спечелят, ЕС ще иска да разбере дали те ще спазят обещанието си да освободят критиците на Ердоган от затвора в съответствие с решението на Европейския съд по правата на човека, и като цяло да подобрят стандартите за върховенство на закона. „ЕС ще има отношение на изчакване“, каза Пиерини.
Ако бъде подета борба срещу корупцията, европейските компании може да поискат отново да направят големи инвестиции в Турция, вероятно с подкрепата на ЕС и неговите правителства, заяви той.
Може да бъдат съживени и усилията за разширяване на Митническия съюз между ЕС и Турция, така че да включва повече стоки, и да се предостави на турците безвизов режим за пътуване в ЕС. Но нито едно от тези неща няма да бъде лесно – не на последно място поради разделението на остров Кипър. Неговото международно признато правителство, съставено от кипърски гърци, е член на ЕС, докато отцепилите се кипърски турци са признати само от Анкара.
„Това, разбира се, е голяма спънка в нашите отношения“, каза Лагодински, член на Европейския парламент. Служителите на ЕС обаче не виждат особени признаци, че Кълъчдароглу ще промени нещо съществено по отношение на Кипър. „Голямата промяна в отношенията между ЕС и Турция би бил Кипър. Тук обаче програмата на кандидатите не изглежда коренно различна“, каза високопоставен служител на ЕС при условие за анонимност.
Кипър е един от многото фактори, които правят възобновяването на преговорите за членство в ЕС малко вероятни, твърдят официални лица и анализатори. Европейските лидери определиха Турция като кандидат за членство в блока през 2004 г., но преговорите спряха преди години. „Има много други начини за укрепване на отношенията, изграждане на доверие. Вече има много европейски пари, които са стигнали до Турция“, каза европейски дипломат. „ Не познавам някого в Европа, който иска да поднови преговорите за членство на Турция в ЕС“.