Едмон Ревей мълчи близо осем десетилетия. Днес французинът е на 98-годишна възраст и се оказва единственият жив свидетел на това как през юни 1944 година са били разстреляни войници от Вермахта. Чак сега Едмон Ревей решава да разкаже за случилото се. До днес почти никой не знае какво точно е станало тогава. На базата на наличната информация експертите смятат, че е било извършено военно престъпление, което обаче се случило в отговор на наказателна операция на нацистите, отнела живота на стотици мирни граждани.
Според историята, разказана от Едмон Ревей, предполагаемите извършители са бойци от тогавашната френска съпротива. Според последната налична информация на 12 юни 1944 година недалеч от село Меймак във френската провинция Лимузен бойците от съпротивата разстреляли 47 войници от Вермахта и една французойка, заподозряна в колаборационизъм.
Какво е известно за случилото се
По времето на Втората световна война 19-годишният Едмон Ревей влиза в групата бойци от съпротивата, успяла да плени голямо подразделение германски войници. Отвеждат пленниците в един труднодостъпен горски масив. „Не знаехме какво да ги правим“, споделя Ревей в интервю за вестник „Ла Монтан“. „После получихме заповед да ги разстреляме.“ Всеки от бойците бил длъжен да убие поне един германец. А за жената се наложило да хвърлят жребий, защото никой не искал собственоръчно да я убие. „Принудихме ги да си изкопаят гробовете сами. След това изсипахме в дупките и негасена вар. Миришеше на кръв… И после никога повече не говорихме по този въпрос“, разказва старият човек.
След едно партизанско нападение в град Тюл командването на SS провело наказателна операция, при която били обесени 99 мирни жители. Ден по-късно нацистите провели още една жестока наказателна операция в село на около стотина километра, където избили 643 души, включително жени и деца. Самото село било напълно разрушено.
Какво казват историците?
По същото това време партизаните отстъпвали заедно със своите пленници от Вермахта. Навярно новините за наказателните операции на нацистите са достигнали до тяхната група. Главната причина да разстрелят войниците от Вермахта обяснява белгийският писател и историк Брюно Картхойзер, който внимателно е проучил случилото се: „Те просто не са имали готовност да се справят с толкова голям брой пленници.“
На същото мнение е и германският историк Петер Либ: „Съпротивата често пъти изобщо не знаеше какво да прави с пленниците. В случая определено става дума за военно престъпление.“ Според проучванията на Петер Либ в края на лятото на 1944 година подразделенията на френската съпротива са разстреляли общо 350 германски войници.
Особено много разстрели имало тъкмо в Меймак, точно по времето, когато антихитлеристката коалиция дебаркира в Нормандия. Историците не са изненадани, че досега свидетелите и участниците мълчат за тези разстрели. „Искало им се е всичко това да обрасне с трева – в прекия и в преносния смисъл“, казва Петер Либ.
Ето че сега последният жив свидетел наруши това мълчание. Французинът Едмон Ревей се чувства виновен. „Не биваше да убиваме военнопленници“, признава 98-годишният човек. Той решил да разкаже историята, за да узнаят наследниците на убитите какво се е случило с техните роднини през 1944 година.
Късно осмисляне
„Сега Франция е длъжна да предаде тленните им останки“, казва Ксавие Компа, ръководител на местната организация на ветераните. Френските власти вече обявиха разкопки на масовия гроб с цел да се ексхумират тленните останки на избитите. Там разкопки бяха правени още през 1967 година, когато бяха намерени тленните останки на 11 войника. Тогава обаче явно още е било прекалено рано, за да се осмисли случилата са трагедия. „В нашите архиви няма и следа от такова събитие“, казва кметът на Меймак Филип Брюжер.
Автор: Елена Дожина