Проучванията на Стокхолмския университет са били посветени на потенциалните рискове за здравето на неродения живот и малките деца, пише АРД. Германската медия разполага с въпросните разследвания на шведските учени и цитира химика Аксел Мие, който разказва, че бил шокиран, когато се запознал с резултатите.
В тях ставало дума за това доколко активните съставки на определени агрохимически препарати могат да увредят развитието на мозъка у плода и децата. Ученият решил да направи систематично разследване, когато видял, че компаниите не винаги предоставят всички необходими информации на европейските власти.
Системно укриване на важни проучвания?
Съвместно с токсиколожката от Стокхолмския университет Кристина Руден, химикът претърсил базата данни на американската Агенция за защита на околната среда. Там имат списъци с изследвания за невротоксичността на пестициди, които са били представени за одобрение в САЩ. След това двамата проверили дали въпросните изследвания са били изпратени и на регулаторните органи в Европейския съюз при кандидатстването за одобрение там.
"Общо намерихме 35 подобни проучвания в САЩ", казва Мие, цитиран от АРД. "Девет от тях, или около една четвърт, липсваха в ЕС." Мие смята, че е твърде малко вероятно те да са останали просто незабелязани.
В научната общност съществува консенсус, че проучванията за невротоксичност на развитието трябва да се взимат на сериозно. Развиващият се мозък реагира много чувствително на пестициди, казва френският професор по неврология Йезекил Бен-Ари: "Знаем, че когато бременната жена е изложена на влиянието на съответните вещества, това се отразява на неродения живот". Нарушенията в развитието са били доказани не само върху опитни животни, но и при хора – и то в многобройни изследвания. Аутизмът е само една от възможните последици.
Две укрити изследвания
"Синджента" (Syngenta) е една от компаниите, които са задържали част от научните изследвания, без да ги предадат на европейските власти. В случая става въпрос за активното вещество абамектин, което е било одобрено в Европа през 2009 година. То се използва най-вече за борба срещу вредителите по плодовете и зеленчуците. Тогава концернът е трябвало да представи пълен набор от изследвания пред властите, за да докаже, че препаратът е безвреден, но не е изпратил две от тях, правени през 2005 и 2007 година, които се отнасят именно до невротоксичността.
От "Синджента" са потвърдили за това пред репортери на Баварското радио. Компанията обаче твърди, че проучванията са били направени в процеса по одобряване на продуктите им в САЩ и не са били активно изискани от властите в Европа. В „Синджента“ били преценили, че въпросните изследвания не съдържат нови факти относно невротоксичността на активната съставка.
Не е изключен "сериозен риск" за хората
Европейският орган, контролиращ сигурността на храните, научава за тези изследвания с огромно закъснение. Там обаче оценяват токсичността на абемектин по съвсем различен начин и снижават значително допустимите стойности на остатъчни количества от препарата след третиране на краставици, домати и тиквички.
В свой доклад за риска от 2021 г. органът заключава, че не може да се изключи "сериозен риск" за хората, свързан с консумацията на 12 вида плодове и зеленчуци, чието третиране с абемектин е било разрешено.
Веществото беше дори забранено за борба срещу вредителите по ябълките и крушите.
"Ако "Синджента“ беше представила всички проучвания на властите през 2005 г. и 2007 г., вероятно още тогава третирането на различни култури щеше да бъде забранено или ограничено", коментира шведският учен. Нарушили ли са компаниите по този начин европейското законодателство? Европейската комисия не коментира случая с абамектина, но посочва, че производителите са длъжни да "изпращат цялата информация за потенциално вредните въздействия на активните съставки".пестицидиМонсанто
„Синджента“ не е изключение
Освен Синджента, германският химически концерн „Байер“ също не е представил на европейските органи проучвания за невротоксичност на свои препарати. В отговор на журналистически въпрос от „Байер“ отговарят, че са представили изследванията, изисквани от тогавашните разпоредби. Оценката на риска била надеждна. В случая с едно активно вещество, например, представянето на документи за риска не се е изисквало от закона по онова време. В крайна сметка веществото "не е било одобрено, но по други причини".
Изходът на процедурите по одобряване на пестициди силно зависи от това какви доказателства представят концерните за безвредността на своите препарати. Ако те задържат важни изследвания, органите на ЕС не могат да вземат правилното решение, а това в крайна сметка застрашава и потребителите.