РНК-ваксина срещу рак на панкреаса?

Девет от всеки десет души с диагноза "рак на панкреаса" умират от тежката болест. Това съотношение остава непроменено в последните почти 60 години. Тъй като ефективни възможности за лечение почти липсват, на всеки напредък в терапията на рака на панкреаса се гледа като на истинска революция. Нещо подобно се случва и в момента.

Американски изследователи са провели лечение на 16 пациенти с рак на панкреаса, използвайки персонализирана иРНК ваксина. Нейното название е BNT122 и тя е била прилагана, след като туморите на болните са били отстранени. До края на периода на наблюдение след година и половина 50% от пациентите вече са нямали тумори. Това представлява сериозен успех за терапията на един вид рак, който обикновено се завръща в рамките само на няколко месеца след операцията.

В същото време учените са единодушни, че е необходима още информация, тъй като въпросите остават повече от отговорите.

Публикуваното в списание "Нейчър" проучване обхваща едва 16 пациенти. Въпреки това налице са първите вдъхващи надежда индикации за успешно използване на технологията на иРНК ваксините при един изключително смъртоносен и труден за лечение вид рак. Изследването представлява и пробив в дългогодишните усилия за разработка на персонализирани ваксини срещу рак, които са съобразени с индивидуалните тумори на пациентите.

Какво представлява проучването?

Отстранените тумори от пациенти на онкологичен център в Ню Йорк са били изпратени в Германия, където биотехнологичната компания BioNTech след това е секвенирала туморна тъкан и я е анализирала за мутации - т.нар. неоантигени. След това бил направен индивидуален подбор на неоантигените на всеки пациент, които е трябвало да бъдат атакувани от ваксината. На базата на това са били произведени и конкретни иРНК ваксини, които, както и при коронавируса, е трябвало да предизвикат имунна реакция срещу въпросните ракови структури.

Ваксината била приложена 9 седмици след операцията. Пациентите вече били преминали през химиотерапия, както и през т.нар. инхибитори на контролните точки - молекули, които не позволяват на рака да изключи имунната система.

При 8 от пациентите имунен отговор липсвал и туморите били регенерирани. Останалите 8 души обаче показали имунен отговор. До края на периода на наблюдението втората група пациенти били без тумори.

Защо ракът на панкреаса е толкова смъртоносен?

Панкреасът е малък орган, скрит дълбоко в коремната кухина. Проблемът е, че дегенерацията му обикновено се открива прекалено късно. Не съществува начин за ранно откриване, а пациентите дълго време не усещат симптоми. Когато бъде открит, ракът на панкреаса обикновено е голям няколко сантиметра. И вече се е разпространил в други органи - в черния дроб, например. Дори и да бъде възможно туморът да се отстрани, често след това той се саморегенерира наново.

Терапията се затруднява и от това, че ракът непрекъснато се изменя. Той променя своята среда, или пък сам бива променян от нея - нещо, което прави лечението му особено трудно.

"Всъщност всеки рак на панкреаса е самостоятелно заболяване", казва гастроентерологът Александър Клегер. Това го превръща в "перфектния пример за тумор, за който искаме да генерираме индивидуализирана терапия", добавя колегата му Томас Зойферлайн. "Защото, ако тя работи при един, ще може да бъде прилагана и при други случаи."

Идеята за борба с рака с помощта на ваксинация не е нещо ново. През 2010 г. в САЩ беше одобрена ваксина срещу рак на простатата. От известно време се провеждат изследвания на иРНК ваксини срещу рак. Съвсем наскоро иРНК ваксина, разработена от компаниите "Модерна" и "Мерк", показа успешни резултати при лечението на рак на кожата.

Много учени не очакваха, че ваксинацията би могла да подейства точно върху рака на панкреаса. Известно е, че този вид рак представлява "студен тумор", т.е. тумор, който не предизвиква силен имунен отговор и се крие добре от имунната система. Студените тумори обикновено не се поддават на имунотерапия.

Възможно е ваксинацията да помогне и срещу метастази. Те играят основна роля за повторната поява на заболяването, дори и след отстраняването на туморите. При един от пациентите е било наблюдавано намаляване на метастазите в черния дроб след поставянето на ваксината.

Предпазлив оптимизъм и въпроси без отговор

Въпреки еуфорията около вдъхващите надежда резултати, малко повече предпазливост не е излишна в случая. Проучването обхваща малко хора, периодът на наблюдението е кратък, а изследването е било проведено без контролна група - т.е. без сравнителна група, в която хората да са получили единствено операция, химиотерапия и инхибитор на контролната точка.

Освен това все още не е ясно дали ваксинацията би могла да помогне и на онези хора, чиито тумори вече са в толкова напреднала фаза, че не могат да бъдат оперирани. Ваксинирани са били само пациенти с тумори, които са можели да бъдат отстранени.

Не е и ясно защо ваксинацията е предизвикала имунен отговор само при половината от пациентите. Интересно е, че иРНК ваксината срещу коронавирус, приложена през същия период, е довела до имунен отговор при всички пациенти.

Не е изключено единствено ваксинацията да се окаже недостатъчна за самостоятелно лечение. Експертите все пак твърдят, че е възможно тя да бъде използвана за поддържаща терапия.

На този етап на преден план излизат някои съвсем практически въпроси. Доколко е възможно да се ускори производството на ваксини? И колко скъпа ще бъде самата ваксина? Основателят на BioNTech Угур Шахин поясни пред "Ню Йорк Таймс", че през последните няколко години са успели да намалят срока за производство до по-малко от 6 седмици и да съкратят разходите от 350 000 до 100 000 долара на доза.

Автор: Ана Картхаус