ГМО - истини и митове

Знаете ли, че земеделието е отговорно за една четвърт от въглеродните емисии в атмосферата, както и за по-голямата част от загубите на биоразнообразието? Данните са от научния сайт Our World in Data ("Нашият свят в данни"). А колкото повече хора има на Земята, толкова повече храна е нужна за изхранването им. Според прогнози на ООН, през 2057 година световното население ще достигне 10 милиарда.

Всичко това повдига следния въпрос: как производството на храна да се увеличи, без да се вреди твърде много на околната среда? Матин Кайм, специалист по икономика на храните и директор на Центъра за изследване на развитието към Университета в Бон има отговор. "Храната трябва да се произвежда на по-малко площ", казва той.

Как да се изхранят 10 милиарда души?

Кайм обяснява, че има два различни подхода към проблема. Първият предвижда промяна на начина на хранене. "Това означава по-малко отпадъци, по-малко месо", каза той пред ДВ. Другият подход включва използването на по-добри технологии за създаване на по-екологични земеделски методи.

Експертът смята, че е необходимо двата метода да бъдат съчетани. От една страна е нужна промяна на начина, по който се произвеждат храните. Това е свързано с намалението на консумацията на протеини и храни, произхождащи от животни. Но само това не е достатъчно. Подобно на много други експерти и той смята, че генните технологии тук играят важна роля. "Всички искат да произвеждат повече храна от по-малка площ, с по-малко химически пестициди и с по-малко торове. Прилагането на генните технологии за разработване на растения, които са по-толерантни и устойчиви, е добър вариант", казва Кайм.

Какво представляват ГМО храните?

Генно модифицираните организми (ГМО) са с променена ДНК, която променя техните свойства. ГМО културите могат да увеличат добива, да създадат устойчивост към вредители, към студ и суша или да прибавят хранителни вещества. Те могат също така да бъдат модифицирани, за да се намалят въглеродните емисии и да се повиши устойчивостта на производството на храни. За производството на ГМО култури се използва много по-малко площ - едва около 10% от земята, използвана за производството на немодифицирани култури.

За пръв път методите на генното инженерство са приложени в САЩ през 1994 година - за производството на модифицирани доматени растения, които узряват по-бавно. По този начин е бил удължен срокът им на годност. Оттогава са били одобрени редица земеделски култури за разсад като соя, пшеница и ориз, както и генетично модифицирани бактерии, отглеждани за производство на големи количества протеини.

Учени в Индия са разработили и щамове ориз Sub-1, които са много по-устойчиви на наводнения. Шест милиона фермери използват щама, за да предпазят насажденията си от наводнения. "Златният ориз" пък представлява щам, модифициран да съдържа витамин А с цел борба с недостига на витамина в части от Азия и Африка. Технологията за генно модифициране помогна и за спасяване на растителни реколти от болести. Учен от Хаваите разработи модифицирана папая в края на 20-ти век, когато вирус почти унищожи реколтата от този плод там.

Противоречията около ГМО

Но много хора трудно приемат идеята за генно модифицирани продукти. Проучване от 2020 показа, че 50% от хората в 20 страни възприемат тези храни като опасни. Когато преди 30 години ГМО културите бяха разработени, учените също имаха опасения за тяхната безопасност. Днес обаче нещата са различни.

Джеймс Роудс, анализатор по биосигурност на "Biosafety", смята, че 30-годишните изследвания и данни показват, че ГМО храните са точно толкова безопасни, колкото и немодифицираните. "Разполагаме с 30-годишна информация за безопасност, която показва, че ГМО храните са напълно безопасни за консумация, вече знаем, че те не са опасни и за околната среда", коментира Роудс пред ДВ.

"Монсанто" унищожи репутацията на ГМО

Матин Кайм смята, че дебатът за корпоративното индустриално земеделие е повлиял и на темата ГМО. "Призракът на "Монсанто" все още е надвиснал над индустрията. Съществуват опасения за големи корпоративни интереси от компании като "Монсанто", свързани с повече пестициди и неправилни форми на земеделие", посочва Кайм.

Той също споделя тези опасения, но твърди, че проблемите по-скоро са свързани с регулацията на технологиите, отколкото със самата генна модификация. "Погрешен модел е да има доминирано от малцина корпоративно индустриално земеделие. Но това няма нищо общо с генната технология. Да се забрани ГМО би било все едно да се забрани интернет заради продажбата на лошите лекарства и порнографията", смята той.

Факт е, че ГМО земеделието се развива. Погледът е към продукти, все по-фокусирани върху социалните и обществени нужди и предприятия. Индустрията търси локални решения, които да помагат на малките фермери в развиващите се страни. Роудс смята, че новите ГМО технологии ще бъдат приети по-лесно, когато нуждата от тях стане по-осезаема. Точно както при вируса на папаята на Хаваите.

Автор: Фредерик Швалер