Не е тайна, че Албания защитава интересите на Косово. Това заяви в петък албанският премиер Еди Рама, след като проведе среща с премиера на Босна и Херцеговина Боряна Кристо, съобщава RTK.
На съвместната пресконференция Рама наред с други въпроси говори и за блокирането на свободното движение на косовски албански граждани към Босна и Херцеговина, като добави, че блокадата е безсмислена.
"Не е тайна, че Албания също така защитава интересите на албанците в Косово и други страни и аз казах на премиера, че сме заинтересовани споразуменията от Берлинския процес и споразумението за свободно движение на албанските граждани на Косово да бъдат сключени възможно, защото е безсмислено да имаме проблеми от такова естество, които се свеждат до нивото на гражданите, докато политиката трябва да служи на гражданите без разлика", каза Рама.
Рама беше приет на среща и от президента на Босна и Херцеговина Денис Бечирович. Това съобщи Рама във "Фейсбук".
За петък е предвидена и среща на четири очи между Рама и премиера на Черна гора Дритан Абазович.
След това Рама ще пътува до Сърбия, където ще се срещне с президента Александър Вучич.
Припомняме, че в четвъртък високопоставен служител на НАТО заяви, че Косово и Сърбия не са се вслушали в международните призиви да предприемат стъпки за деескалация на напрежението около етническите сърби в северната част на Косово, което заплашва мироопазващите сили на НАТО.
Напрежението в Косово избухна отново в края на май. Това се случи, след като косовската полиция превзе сградите на местните общини в Северно Косово, където сърбите съставляват мнозинство. Прищина искаше да назначи за кметове етнически албанци, които бяха избрани на местните избори през април. Тогава сърбите масово бойкотираха гласуването, настояващи за прилагане на споразумение, постигнато преди десетилетие с посредничеството на ЕС за повече автономия.
"Не видяхме напредък към деескалация. Това застрашава сигурността и безопасността на всички хора в Косово, както и тази на персонала на НАТО", каза Томас Гофус, помощник генерален секретар по операциите на НАТО, пред група журналисти в Прищина , столицата на Косово.
Гофус каза, че 93 мироопазващи войници в мисията на НАТО, известна като КФОР, са били ранени при сблъсъците със сръбски протестиращи, някои от тях тежко. Здравните власти в северната част на страната от своя страна съобщиха , че 52 сърби също са били ранени при протестите на 29 май.
"Това е абсолютно неприемливо и не може да се повтори. НАТО изясни тази позиция и на сръбските власти", каза Гофус.
Ситуацията остава напрегната в Северно Косово, където войски на КФОР охраняват общински сгради. Косовската полиция ги охранява отвътре, а малък брой местни сърби протестират отвън.
НАТО, който разположи мироопазващи сили в Косово през 1999 г. след въздушни удари, които спряха бруталното сръбско потушаване на бунта на мнозинството от етническите албанци, увеличи със 700 войници контингента си след насилието през май, като общият им брой е около 4500 души. Освен това още един батальон е поставен в състояние на висока готовност за разполагане.
Косово обяви независимост от Сърбия през 2008 г. и получи признание от над 100 държави, главно западни, но не и Сърбия, Русия или Китай.
Съединените щати и Европейският съюз, основните съюзници на Косово, обвиниха главно националистическия премиер Албин Курти за напрежението на север, включително за назначаването на кметове етнически албанци въпреки бойкота на изборите от страна на сърбите.