По времето на краткото въстание на Евгений Пригожин срещу руското правителство миналия месец френски военен кораб правеше първото си пътуване до Балтика. Фрегатата "Auvergne" акостира в Хелзинки на 24 юни в знак на подкрепа към най-новия член на НАТО, Финландия. Разполагането ѝ само на 300 километра от родния град на Путин Санкт Петербург може също да е имало за цел да демонстрира подновения ентусиазъм на Франция към западния алианс след десетилетия на двойственост, пише Bloomberg.
Докато лидерите на Северноатлантическия пакт се подготвят да се съберат във Вилнюс следващата седмица, френският президент Еманюел Макрон се опитва да навакса загубеното време. Докато се опитва да се отърве от шокиращите бунтове у дома този месец, той се стреми да ускори разширяването на изток както на НАТО, така и на Европейския съюз, като разчисти пътя към членство на Украйна.
В реч миналия месец някогашният скептичен президент изостави дългогодишната съпротива на Франция срещу разширяването на западния чадър за сигурност и призова за по-тясна координация между НАТО и ЕС по отношение на отбраната. Въпросът не е дали трябва или не трябва да се разширим или дори кога трябва да го направим, а как трябва да го направим, посочи Макрон.
Според френски дипломати 45-годишният президент е разбрал, че трябва да бъде от правилната страна на историята. Но Макрон има още работа за вършене в това отношение.
Франция и Германия са разделени по отношение на призива на Украйна да се присъедини към НАТО. По думите на Макрон Украйна заслужава да бъде в НАТО, но не точно сега. Според него пренебрегването на Тръмп към съюзниците на САЩ убива НАТО.
В продължение на години Макрон прегръщаше ролята си на наследник на френски лидери като Шарл дьо Гол и Жак Ширак, които държаха на дистанция от водения от САЩ съюз НАТО. Макрон постла червения килим пред Владимир Путин през 2017 г. и провокира възмущение точно преди инвазията, когато спомена възможната "финландизация" на Украйна - отказ от перспективата за членство в ЕС или НАТО, за да успокои Москва.
Позиционирането на Франция редом с най-яростните поддръжници на Украйна, Полша и балтийските държави, помага да се запълни празнината, оставена от по-предпазливия подход на германския канцлер Олаф Шолц. Макрон бе категоричен, че Украйна няма да получи специално отношение за присъединяването си към НАТО.
Присъединяване ще даде тласък на икономическите реформи в Киев и ясният път към присъединяване към НАТО би осигурил тласък на украинския морал, като същевременно изпраща послание към правителството в Москва, което все още се опитва да възстанови доверието след Пригожин бунт.
Макрон призова европейците да предоставят на Украйна двустранни гаранции за сигурност на срещата на върха на НАТО, за да предложат защита на страната в периода преди членството в НАТО да бъде осигурено. Той казва, че това може да се моделира по начина, по който САЩ подкрепят Израел.
Франция също така се е съгласила да изпрати някои от ракетите Storm Shadows, разработени с Обединеното кралство в Украйна. Макрон е един от първите лидери, предложили тежки бронирани превозни средства. Френската помощ за Украйна досега е еквивалентна на 0,3% от БВП.
Една уникална карта, която Макрон притежава, е ядреният арсенал на Франция. Откакто Обединеното кралство напусна ЕС, Париж е единствената ядрена сила в блока и континентът до голяма степен разчита на ядрения чадър на САЩ. Миналата година Макрон се справи с този въпрос несръчно, като намекна, че Франция няма да отговори, ако Европа бъде ударена с ядрено оръжие. Сега екипът на президента обсъжда дали да отвори въпроса как френските ядрени оръжия могат да помогнат за защитата на останалата част от континента.