Европейската комисия отправи строг упрек към ръководителя на своето представителство във Виена Мартин Зелмайер, след като той обвини Австрия, че тя продължава да купува руски газ и нарече плащанията за него "кървави пари". Говорител на Европейската комисия заяви на пресконференция в Брюксел в петък, че думите на Зелмайер са били "не само ненужни, но и неуместни" и са нарушили протоколните стандарти, които се очаква да спазват нейните представители, предаде "Дойче веле". Зелмайер бил извикан за консултации със своя ръководител и ще пристигне в Брюксел "в близко бъдеще", потвърди говорителят.
Говорителят обаче представи данни, които потвърдиха, че Австрия внася повече газ от Русия от средното равнище в ЕС. През 2021 г. руският газ е съставлявал 80% от вноса в Австрия, а през 2022 г. е бил 57%. Същевременно средно в ЕС делът на руския внос на газ е бил 45% през 2021 г., 24% миналата година и под 15% от началото на тази година, а в обеми вече е седем пъти по-малко, отколкото преди началото на войната в Украйна.
Както съобщава австрийската телевизия и радио О Ер Еф, реакциите в Австрия не са еднозначни. За министърката по европейските въпроси Каролине Едщадлер от Австрийската народна партия изявленията са „несериозни и контрапродуктивни“.
Партията "Нова Австрия и Либерален форум" обаче приема критиката на Зелмайер. Говорителката по енергийните въпроси Карин Допелбауер написа в съобщение за медиите: "Австрия спонсорира ежедневно войната на Путин с високата си зависимост от руски газ. Това е факт, който не можем да омаловажаваме, а трябва да признаем и да критикуваме".
Дълбоките отношения на Австрия с Русия, които продължават да се засилват след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна, редовно предизвикват критики от страна на останалите европейски страни, посочва "Блумбърг".
След края на съветската окупация след Втората световна война Виена поема контрола над енергийната инфраструктура на Австрия от руснаците. Съветската администрация за минерали и петрол се превръща в днешната компания О Ем Ви (OMV) - петролния и газов гигант на страната. През 1968 г. Австрия става първата страна отвъд Желязната завеса, която подписва договор за получаване на природен газ от Съветския съюз. Тя се превръща в център за руските въглеводороди, които постъпват в Западна Европа.
В същото време Виена привлича вероятно най-голямата концентрация на шпиони в света, и по-специално на съветски такива. След края на Студената война тя остава също толкова популярна сред руските шпиони. Градът все още е предпочитано място за работа на чуждестранни разузнавателни агенции.
Руските олигарси също се увличат по Австрия и в частност по нейните компании, живописни планини и сговорчива бюрокрация. През 2020 г. руските инвестиции в страната са на второ място по обща стойност след германските. Ски курорти като Лех са се превърнали в руски селища.
Пенсионирани австрийски политици се радват на стремителни кариери в руски компании. Бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер заслужено се прочу с членството си в управителни съвети на руски енергийни гиганти. Но бивши австрийски канцлери като Волфганг Шусел и Кристиан Керн също са заемали подобни постове - макар че за разлика от Шрьодер, те подадоха оставките си след началото на руската инвазия в Украйна.
Най-близкият аналог на Шрьодер в австрийската политика е Карин Кнайсъл. Докато бе външен министър, през 2018 г. тя покани руския президент Владимир Путин на сватбата си. Той се появи заедно с казашки хор, вдигна тост на перфектен немски език и танцува с булката. След това Кнайсъл направи реверанс пред него чак до пода. И до днес тя пише блогове за "Ръша тудей" (Russia Today), филиал на пропагандната машина на Путин, и е член на управителния съвет (председателстван от Шрьодер) на руския петролен гигант "Роснефт".
През 2014 г., само няколко месеца след анексирането на Крим, докато останалата част от Европа се опитваше да координира санкции срещу Русия, Путин се отби в Австрия за поредно свое посещение. В приветственото си слово тогавашният председател на основното бизнес лоби на Австрия се пошегува колко пъти вече е поздравявал руския президент през годините, защото и двамата са били на власт толкова дълго. "Диктатура", пошегува се Путин, пред смълчаната зала, преди да добави: "Но добра диктатура", предизвиквайки веселие. Ораторът също така напомни на Путин, че един век по-рано част от Украйна е била австрийска. "Какво предлагате?", попита Путин на фона на смеха на австрийските индустриалци.
Може би точно заради тази сложна история на отношенията с Русия австрийският външен министър Александър Шаленберг даде сигнал, че правителството му иска да деескалира спора с висшия представител на ЕС в страната, посочва сп. "Политико". "Всичко вече е казано по този въпрос", заяви Шаленберг през уикенда в писмен отговор на запитване на списанието относно казуса. "Работим усилено, за да намалим драстично енергийната си зависимост от Русия и ще продължим да го правим", добави той.
Австрийските официални представители настояват, че продължаващата зависимост на страната от руския газ е само временна и че тя ще се откъсне от него до 2027 година (през последните 18 месеца делът на руския газ в Австрия е спаднал от 80% до средно 56%).
Някои експерти поставят под съмнение жизнеспособността на този план, като се има предвид, че О Ем Ви, доминиращата петролна и газова компания в страната, подписа дългосрочен договор за доставки с "Газпром" по времето на бившия канцлер Себастиан Курц, който според ръководството на компанията е практически невъзможно да бъде прекратен.
Тези усложнения вероятно са една от причините, поради които Виена - въпреки че нейни служители посочват, че Австрия далеч не е единствената страна от ЕС, която продължава да разчита на руски газ - не иска да се занимава със същността на критиките на Зелмайер.
Забележките на Шаленберг последваха решението на Европейската комисия да привика Зелмайер в Брюксел, за да даде обяснения за действията си. Говорител на изпълнителния орган на ЕС окачестви коментарите на пратеника като "не само ненужни, но и неуместни".
Като се има предвид, че австрийското правителство е ръководено от дясноцентристка партия, която е съюзник на блока на Европейската народна партия на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, острата реакция от страна на Брюксел не е изненадваща. Близък до австрийското правителство служител обаче заяви, че Виена не е поискала отстраняването на Зелмайер.
Мнението на германския дипломат има значителна тежест в Австрия, като се има предвид историята му като най-високопоставен държавен служител в Комисията и дясна ръка на бившия неин председател Жан-Клод Юнкер. Макар че Зелмайер има репутацията на прям и остър човек, дори неговите врагове го смятат за един от най-изтъкнатите умове в ЕС. Реторичните му способности го превърнаха в значителна сила в Австрия, където пристигна през 2019 година. Той редовно се появява по телевизията и в печатните медии, като се изказва по всякакви теми - от общата валута до политиката за сигурност. Макар че изказванията на Зелмайер обикновено разтърсват австрийското правителство, като цяло те попадат в целта.
Настоящият скандал и общият подход на Зелмайер към работата му показват фундаментално разделение в ЕС по отношение на ролята на местните представители на Европейската комисия. Повечето правителства искат пратениците да работят като традиционните посланици и да изпълняват задълженията си, както неотдавна се изрази един австрийски служител, "без да вдигат шум".
И все пак изводите от цялостната работа на Зелмайер подсказват, че тази роля често е най-ефективна, когато е структурирана като коректив или проверка на реалността, разглеждаща националните политически дебати през призмата на по-широкия ЕС. В Австрия, където антиевропейската Партия на свободата води с комфортна преднина преди парламентарните избори догодина, тази перспектива вероятно е по-необходима от всякога.