В Украйна имаше грешни преценки на стратегическото ръководство, казва високопоставен военен. Според него правителството не се е вслушвало достатъчно в мнението на ген. Залужни, а това не е бил и единственият проблем.
Ихор Романенко е генерал-лейтенант от запаса и бивш зам.-началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Според него президентът Зеленски не се е вслушвал достатъчно в съветите на доскорошния главнокомандващ украинската армия Валери Залужни. Ето какво казва той още за променената обстановка в Украйна.
Ихор Романенко: Войната се превърна в позиционна. Основно защото ситуацията за Украйна се влоши от гледна точка на ресурсите. Ние бяхме принудени да преминем към стратегическа отбрана. Мисля, че новият главнокомандващ, генерал Олександър Сирски, ще се върне сега към активната отбрана. Това означава, че веднага щом се появи възможност, ще се водят активни действия - т.е. контраофанзиви и офанзиви, в зависимост от наличните ресурси.
Дали решението на Зеленски да смени главнокомандващия дойде в подходящия момент? Не крие ли това голям риск? Става въпрос за смяна на целия екип.
Романенко: Това определено беше рисково решение. Затова експертите и обществеността бяха обезпокоени от тази промяна. Притесненията са основателни. Ситуацията на фронта в момента е доста трудна. Руснаците напредват, а новият екип ще има нужда от време, за да се запознае със ситуацията. Вярно е, че Сирски разполага с опит, но промените засягат не само неговия пост, а и целия ръководен екип. Ще е нужно известно време, за да овладеят новите задачи. Това е риск, тъй като времето е стратегически фактор, особено в една пълномащабна война. Това си е риск.
Каква тактика защитаваше Залужни? Какви бяха неговите силни страни?
Романенко: Една от силните му страни беше, че задаваше на своя началник – върховния главнокомандващ Зеленски - доста трудни въпроси. Той назоваваше съвсем конкретно какво трябва да предостави държавата на въоръжените сили като оръжия, оборудване и личен състав. Още в началото на миналата година ген. Залужни каза, например, че е необходимо да се попълнят редиците на бригадите, които изпълняват бойни задачи. Но не бе чут, когато задаваше съответните въпроси. Понеже правителството не се вслуша в него, той бе принуден да говори пред чуждестранни медии за нерешените проблеми.
А слабостта му вероятно бе, че не разполагаше с достатъчно ресурси, независимо че настояваше за тях. По същество той имаше само сили за атака по едно направление. Но в началото на контраофанзивата той раздели усилията си по три направления: Бахмут, Бердянск и Мелитопол. В края на лятото към тях се прибави и Херсон.
От военна гледна точка това беше, деликатно казано, ирационално решение. И стана ясно още в края на юни, когато понесохме тежки загуби. А акцията трябваше да бъде отменена. Прекалено бавно армията получаваше доставки на оръжия, а имаше и вътрешни проблеми с набавянето на допълнителни войници. Залужни трябваше да каже, че армията не разполага с необходимите сили, и че е нужно да се спре до позициите в Бахмут, както и в Бердянск и Мелитопол. Най-късно през юли, когато и генерали от НАТО казаха, че контраофанзивата трябва да спре и да се премине към стратегическа отбрана, Залужни трябваше да направи същото. Сега вече не разполагаме със значими резерви, с които да спрем руското настъпление, което се разгръща в момента.
Къде виждате основната отговорност на бившия главнокомандващ Залужни?
Романенко: Имаше грешни преценки на стратегическото ръководство. Това означава – на върховния главнокомандващ Зеленски с политическите решения, а после и с военните решения на главнокомандващия Залужни, както и на командващия сухопътните войски генерал Сирски, който отговаряше за контранастъплението в Бахмут.
Заради сериозните загуби и от украинска страна Сирски е критикуван като "касапин". Вие го познавате. Как бихте коментирали критиките към него?
Романенко: В сравнение с генерал Залужни, генерал Сирски има по-твърд подход при организирането на атаките. Мисля обаче, че ако му се даде възможност да бъде наистина главнокомандващ, той ще покаже, че може да се справя по-добре.
Какво ще бъде различното при новия главнокомандващ Сирски?
Романенко: Той ще работи при дори по-трудни условия от тези, в които бе поставен Залужни. Може би фактът, че е много съвестен, ще му помогне. При планирането и подготовката на операциите проучва всичко много внимателно, чак до последния детайл. Но като най-висшият военен в държавата, той ще трябва и да задава трудни въпроси на правителството. Въпреки че има сравнително близки отношения с върховния главнокомандващ Зеленски. Според мен отношенията им ще се променят.
Ще има ли нова мобилизационна вълна?
Романенко: Необходимостта от по-нататъшна мобилизация, която като цяло се отнася до личния състав за бойните части, е много голяма. И тя бе необходима още в началото на миналата година, ако не и преди това. Това не е нещо ново за Сирски. Генерал Залужни вече повдигна въпроса, а самият президент потвърди нуждата. Нищо обаче не беше направено. Това е стратегическа грешка. Сега се опитват бързо да я поправят, но няма как да стане бързо. Това е вътрешен проблем.