Втората световна война отбеляза последния път, когато флотът на ВМС на САЩ участва в активна война, когато едновременно победи германските подводници и японския императорски флот. Американската армия и нейните съюзници сега трябва да модернизират своята стратегия за война в два океана, за да възпрат навлизащите военни позиции на Москва и Пекин, пишат за CEPA адмирал Андрю "Уди" Луис, бивш командващ Втори (Атлантически) флот на САЩ, изиграл ключова роля в разработването на стратегията за ВМС от 2018 г., Криста Викснинс, доктор по юридически науки на Университета Сейнт Томас и Джинджър Мачет.
В една едновременна война в Атлантическия и Тихия океан сътрудничеството между Русия и Китай би представлявало сериозни заплахи за сигурността за стабилността и силата на САЩ и НАТО.
Разрастващото се руско-китайско сътрудничество създава нови рискове, които могат да увеличат огромната им подводна заплаха. Все по-глобалният флот на Народноосвободителната армия - който вече е най-големият в света по отношение на количество, ако не и на качество - би придобил значителни способности, ако си партнира с Русия, което в крайна сметка възпрепятства морските операции както в Атлантическия, така и в Тихия океан, като същевременно разширява стратегическата морска конкуренция.
Ако Русия предостави на Китай достъп до Северния морски път, например, Пекин ще спечели икономическо предимство и значително ще подобри способността си да транспортира бързо стоки и дори войски през Арктика. Тъй като силата на логистичната верига на държавата определя мобилността на флота, китайското присъствие в региона ще даде на двете страни по-голяма свобода на корабоплаване.
Използването на тази сила, за да се превърне в "почти-арктическа нация", не само би насърчило Китай да използва нови транспортни маршрути, но и огромните ресурси на региона от петрол, природен газ, минерали и риболов, които стават все по-достъпни в резултат на ледотопенето, причинено от изменението на климата.
И Русия, и Китай притежават стратегически ядрени, хиперзвукови противокорабни ракети и оръжия против достъп и забрана на зона (A2/AD), които биха изтласкали военноморските противници по-далеч в морето или биха ги държали в капан в пристанище.
Тези оръжия биха могли да усложнят военноморската война и да ограничат ролята на самолетоносачите, унищожавайки противовъздушната отбрана на корабите и архитектурата на флота за секунди. Сътрудничеството или възможното консолидиране на тези оръжия може директно да предизвика война в два океана с ескалация до ядрена война, поставяйки екзистенциална заплаха за САЩ и европейския континент.
САЩ отдавна са се позиционирали, чрез своите способности и военна експанзия, да се бият и да побеждават на един театър, докато се държат на друг. Но като се имат предвид империалистическите цели на Русия и Китай, вероятно е едно партньорство да изпита сериозно САЩ и техните съюзници.
Структурата на НАТО за командване и контрол (C2) не е основният въпрос, повдигнат от онези, които са загрижени за способността на САЩ и Европа да управляват война в два океана, тъй като тя би се оказала адекватна при конкуриращи се конфликти. Вместо това проблемът се съсредоточава около това, че съюзът е твърде тънък.
С възникващите заплахи, новите технологии и състоянието на военноморските войни, които се променят бързо, днешните военни кораби изискват много по-напреднал опит, експертиза и стабилна подкрепа от граждански изпълнители, отколкото по време на Втората световна война. За да се борят с този дефицит, САЩ и техните съюзници трябва да дадат приоритет на подобряването на своите оперативно съвместими способности и да поддържат възпиране от океан до океан.
Тъй като няма перфектна структура на C2 и има различни гледни точки сред подчинените командири под командването на Върховния съюзен главнокомандващ в Европа (SACEUR), НАТО трябва стратегически да разбере предизвикателствата, за да гарантира, че C2 няма да се превърне в оперативна уязвимост.
Усилията трябва да дадат приоритет на междусекторния характер на многопространствени операции, които заплашват да подкопаят командната структура и да разкрият кадровите и географските пропуски в мисиите на съюза.
Идеалната структура за противодействие на Русия и Китай би се съсредоточила върху Арктика, като целият Скандинавски полуостров, сега включително Финландия и Швеция, ще бъде възложен на Съвместното командване на силите на НАТО Норфолк (JFC-NF). Присъствието на наземни единици в Арктика е от решаващо значение за разширяването на наблюдението на НАТО и справяне с предизвикателствата пред сигурността от засилената активност на Русия в региона.
Такива действия следва да включват по-чести, всеобхватни и рутинни операции за свобода на корабоплаването (FONOPS) или под вода, или чрез изплуване през летния сезон на топене. Ученията за подобряване на оперативната съвместимост в Арктика между САЩ и съюзниците, като двугодишното учение ICE EXercise (ICEX), също трябва да бъдат разширени, за да се поддържа готовността на мисията и реакцията.
Най-важното е, че съответствието с новата концепция на НАТО за възпиране и отбрана на Евроатлантика (DDA) ще осигури целенасочено военно възпиране в мирно време, както и стабилна, интегрирана отбрана на силите в оперативно-стратегически мащаб на целия алианс.
Тази стратегия би подпомогнала адаптивността към изискванията на съвременната война, променящата се среда за сигурност и би повишила способността на САЩ и НАТО да предотвратят появата на война в два океана.