Ако президентът на босненската Република Сръбска Милорад Додик обяви независимост от Босна, до час тук ще избухне война, каза вицепрезидентът на Република Сръбска Чамил Дуракович в интервю за германския вестник „Велт“, пише БТА.
Мнението на Дуракович и други босненски политици и анализатори бе поместено в материал на „Велт“, посветен на проекторезолюция за геноцида в Сребреница и заплахите на Додик, че ще обяви независимост на Република Сръбска от Босна и Херцеговина, ако резолюцията бъде приета.
Този месец в ООН бе представена проекторезолюция, която призовава 11 юли да бъде обявен за Международен ден за възпоменание на геноцида, извършен в Сребреница през 1995 г. и която осъжда отричането на геноцида и възхвалата на военнопрестъпниците. Сърбия, както и нейните съюзнически в ООН страни, не признават геноцида и са против приемането на резолюцията. Насроченото за 2 май заседание на Общото събрание на ООН, на което се очакваше гласуване по предложената резолюция, бе отложено.
"Политиката на геноцид все още продължава в Република Сръбска", посочи пред „Велт“ председателката на сдружение „Майките на Сребреница“ Мунира Субашич, която е изгубила при клането петима членове на своето семейство. По думите ѝ е крайно време да се спре с отричането на геноцида и възхвалата на военните престъпления.
„Велт“ отбелязва, че Германия е едната от двете страни, представили резолюцията в Общото събрание на ООН. Берлин се надява, че резолюцията ще бъде приета, но противниците на резолюцията заплашват с ескалация на напрежението в региона, отбелязва още изданието.
Вестникът припомня, че президентът на Република Сръбска Милорад Додик заплаши, че ще обяви независимост от Босна и Херцеговина, ако резолюцията за Сребреница бъде приета. Това означава, че сърбите ще се оттеглят от всички процеси по взимане на решения на равнище Босна. „Велт“ отбелязва, че решението на Додик е подкрепено от руския президент Владимир Путин.
„Ако Додик обяви независимост, до час тук ще избухне война“, каза един от двамата вицепрезиденти на Додик – Чамил Дуракович. Той допълни, че е притеснен, но не може да постигне нищо, освен да предупреждава.
Германският вестник отбелязва, че Босна и Херцеговина е най-крехката страна в региона и към момента е в най-тежката криза от разпадането на Югославия.
„Всеки конфликт тук би могъл да предизвика неконтролируем пожар, като през деветдесетте“, пише „Велт“.
Външният министър на Босна Елмедин Конакович коментира пред вестника, че според него Сърбия дестабилизира Босна и Херцеговина. Той определи като „шокираща“ реакцията на сръбския президент Александър Вучич на резолюцията за Сребреница.
„Германия трябва да окаже по-голям натиск“, заяви Конакович и допълни, че германското правителство може да използва икономическото си влияние върху Сърбия.
Политическата структура на Босна е известна като една от най-сложните в света. Съставена е от две полуавтономни части - Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.