Руският президент Владимир Путин грубо изопачи украинската конституция и вътрешно законодателство на 28 май, като част от информационната операция на Кремъл, че украинският му колега Володимир Зеленски вече не е легитимен. Путин заяви на 28 май по време на пресконференция в Ташкент, Узбекистан, че украинската конституция предвижда разширяване на правомощията на Върховната рада, но "не казва нищо за правомощията на президента".
Путин заяви, че украинският закон за военното положение забранява провеждането на президентски избори по време на военно положение, под което Украйна беше един месец през 2018 г. и под което се намира след началото на войната през 2022 г., но "това не означава, че правомощията на украинския президент са удължени."
Путин цитира член 111 от украинската конституция, който според него предвижда, че "в този случай президентските правомощия се прехвърлят на председателя на парламента". Путин заяви, че "единствената легитимна власт", останала в Украйна, са Върховната рада и председателят ѝ. Путин заяви, че "ако Върховната Рада искаше да проведе президентски избори, тогава законът за военното положение щеше да бъде премахнат и изборите щяха да бъдат проведени".
Украинската конституция гласи, че "ако мандатът на Върховната рада на Украйна изтече по време на военно или извънредно положение, правомощията ѝ се удължават до деня на първото заседание на първата сесия на Върховната рада, избран след отмяната на военното или извънредното положение". Законът "За правния режим на военното положение" забранява "провеждането на избори за президент на Украйна", докато е в сила военното положение.
Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).
Путин обаче неточно цитира член 111 от украинската конституция, който всъщност гласи: "Президентът на Украйна може да бъде отстранен от длъжност от Върховната рада на Украйна чрез импийчмънт, ако извърши държавна измяна или друго престъпление".
Член 112 описва как "изпълнението на задълженията на президента на Украйна за периода преди изборите и встъпването в длъжност на новия президент на Украйна се възлага на председателя на Върховната рада на Украйна". Той уточнява, че това прехвърляне на правомощия от президента на председателя се прилага само "в случай на предсрочно прекратяване на правомощията на президента на Украйна в съответствие с членове 108, 109, 110, 111 от тази конституция", която описва как "правомощията на президента на Украйна се прекратяват предсрочно в случай на оставка, невъзможност да изпълняват правомощията си поради здравословно състояние, отстраняване от длъжност чрез импийчмънт и смърт".
Украинският председател на Върховната рада Руслан Стефанчук директно отговори на умишленото погрешно тълкуване на украинския закон от Путин, че законите предвиждат Зеленски да остане на поста до края на военното положение в Украйна. Той посъветва "любопитните читатели" на украинската конституция да не четат "избирателно".
Путин отбеляза правилно, за първи път по този въпрос, по време на забележките си в Ташкент, че "това е предварителен анализ" и "трябва да го разгледаме по-внимателно".
Руските твърдения са известна информационна операция на Кремъл, която служители на Кремъл ползват през последните седмици, отчасти заради чуждестранната публика. Путин направи подобни твърдения, отхвърляйки Зеленски като президент на Украйна по време на пресконференция в Минск, Беларус на 24 май. Руският посланик в САЩ Анатолий Антонов също отрече легитимността на Зеленски в интервю за Newsweek на 25 май.
Твърденията на Путин от 28 май са на специфичен правен жаргон и препратки - до голяма степен неправилни или извадени от правния контекст - към текста на украинската конституция и закони. Путин вероятно нарочно ползва юридически език, за да изглежда, че е запознат с украинските правни въпроси и има авторитет по въпроса. Целта вероятно е да накара слушателите да повярват без проверка на фактите, тъй като по принцип са сложни за много от тях. Украинската конституция и законът за военното положение обаче не са толкова сложни, че нормалният читател да не може да ги разбере.
Руските сили наскоро проведоха по-малки механизирани атаки на множество оперативни направления в Донецка област, без да постигнат значителен напредък. Целта вероятно бе да тестват украинските реакции след първата вълна от руската офанзива в северната част на Харковска област. Кадри, публикувани на 27 и 28 май, показват атаки източно от Часов Яр и източно от Новопокровске (северозападно от Авдеевка), както и близо до Новомихайловка (югозападно от град Донецк) и в Старомайорске (южно на Велика Новосилка).
Тези руски механизирани атаки са ограничени в сравнение с предишни такива. Вероятно са имали за цел да преценят отбранителните способности на украинските сили преди очакваната военна помощ от Запада да пристигне на фронтовата линия
Комисията по култура на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) подкрепи резолюция, която признава умишленото заличаване на украинската култура като елемент от геноцидната кампания на Русия в окупирана Украйна. Документът е в съответствие с дългогодишната оценка на ISW, че Русия има стратегия, основана на изкореняване на националната идентичност и независимост на Украйна. Председателят на комисията по култура на ПАСЕ и украински представител на управляващата партия "Слуга на народа" Евгения Кравчук заяви на 28 май, че комисията единодушно е подкрепила нейната резолюция относно "Противодействие на унищожаването на културната идентичност по време на война и мир". Тя ще бъде гласувана през юни 2024 г.
По-специално се признава, че Русия използва "културни чистки" като инструмент за война в Украйна, което показва "специфично геноцидно намерение за унищожаване на нацията чрез унищожаване на идентичността и културата".
Международната правна процедура все още не е създала официално правно определение за културен геноцид и той не е официално дефиниран в Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид. Конвенцията за геноцида обаче дефинира геноцидните актове като тези, които имат за цел да унищожат "изцяло или отчасти" определена група, а стремежът на Русия към културен геноцид в Украйна е изрично предназначен да унищожи украинската нация и народ "изцяло или отчасти".
ISW вече разказа за руските усилия да унищожи украинското културно, езиково и историческо наследство в окупирана Украйна и напълно да го измести с руски културни концепции.
Културният геноцид на Русия в Украйна не може да се разглежда изолирано от нейната по-широка политика в Украйна, тъй като е основен компонент да се завладее и подчини напълно Украйна и нейния народ.
Руските власти се готвят да засилят депортирането на украински деца в Русия през лятото на 2024 г., като допълнително консолидират друг компонент от геноцидната кампания на Русия в Украйна. Ръководителят на Луганската народна република (ЛНР) Леонид Пасечник обяви на 27 май, че руските федерални субекти (региони, които са съставни образувания на Руската федерация) ще "приютят" над 12 000 деца от окупираната Луганска област през 2024 г. и че руският "Полезен Програмата "Ваканции" ще спонсорира 40 000 деца от окупирана Украйна да "посетят" Русия за летни лагери и образователни дейности.
Летните лагери за деца в окупирания Крим и в Русия очакват над 600 деца от окупирана Украйна през цялото лято, включително летния лагер "Океан" във Владивосток, Приморски край (който е по-близо до Аляска, отколкото до Украйна).
Окупационното министерство на труда на Херсонска област също обяви, че неопределен брой деца ще пътуват до лагера "Океан" за "образователна, спортна и културна програма".
Украинските деца, които са били депортирани в Русия за такива "ваканции" или "летни лагери", са подложени на програми за русификация, които се основават на изолирането им от техните украински семейства, език, култура и история.
Продължителната подкрепа на Иран за руската отбранителна промишлена база укрепва технологичното производство и военния капацитет на бойното поле в Украйна. Wall Street Journal (WSJ) публикува материал на 28 май, описващ подробно руските усилия за производство на дронове Shahed-136/131 в специалната икономическа зона Елабуга в Република Татарстан, използвайки предоставени от Иран технологии и работна сила, наета предимно от Източна Африка.
WSJ цитира международната хакерска група Prana Network, която според съобщенията е хакнала имейл сървър на Корпуса на гвардейците на ислямската революция през февруари 2024 г. и разкри, че Русия възнамерява да произведе 6000 дрона Shahed само през 2024 г. Институтът за наука и международна сигурност оцени, че вече са произведени 4500 Shahed към края на април 2024 г., предсрочно, и може да се очакват всичките 6000 до средата на август 2024 г. Русия в момента произвежда по-модерни модели ирански шахеди в страната и интензивно ги използва, за да удари Украйна.
Руските власти набират служители от африкански страни, особено Уганда, и особено примамват млади жени да участват в програми за работа и обучение в Елабуга за производство на дронове Shahed. Русия не би могла да се справи без последователната подкрепа на Иран.
Германското издание BILD по подобен начин съобщи на 27 май, че Иран вероятно е доставил на Русия бомби Qaem-5, които Иран е започнал да произвежда наскоро през 2019 г.
BILD отбеляза, че осигурен от Иран дрон Mohajer-6, носещ бомбите Qaem-5, се е разбил в Курска област по неизвестна причина, но руските сили може да са възнамерявали да ударят Сумска област. ISW все още не е получила потвърждение, че Русия е използвала тези снаряди в Украйна, но използването им би било в съответствие с модела на продължаваща и засилена иранска военна подкрепа за Русия.
Грузинският парламент преодоля ветото на грузинския президент Саломе Зурабишвили върху закона за "чуждестранните агенти" с 84 срещу 4 гласа на 28 май. Шестдесет и шест членове на грузинския парламент се обявиха против президентското вето.
Конституцията на Грузия изисква Зурабишвили да подпише и публикува закона в рамките на три дни след гласуването, но ако тя откаже, председателят на грузинския парламент Шалва Папуашвили може да го направи в рамките на пет дни след гласуването, което и ще се случи.
Зурабишвили се обърна към протестиращите пред грузинския парламент на 28 май и призова да съберат подписи, за да ѝ позволят да организира референдум за законопроекта.
Грузинската служба на Радио Свободна Европа/Радио Свобода отбеляза, че конституцията на Грузия позволява на президента да свика референдум по искане на парламента, правителството или най-малко 200 000 граждани. Но провеждането на референдум изисква подписи както от президента, така и от премиера в случаите, когато парламентът или гражданите искат референдум.
Грузинският премиер Иракли Кобахидзе вероятно ще се противопостави на такъв референдум. Той твърди, че приемането на закона за чуждестранните агенти ще укрепи суверенитета на Грузия и ще подобри шансовете ѝ за членство в Европейския съюз (ЕС).
ЕС многократно е подчертавал, че грузинският закон за чуждестранните агенти "противоречи на основните принципи и ценности на ЕС", че влизането в сила на закона "води до отстъпление на най-малко три от деветте стъпки", препоръчани от Комисията на ЕС за статута на Грузия като кандидатка за ЕС и че законът се отразява негативно на пътя на Грузия към членство в ЕС.
ISW продължава да оценява, че "Грузинската мечта" вероятно възнамерява целенасочено да провали дългосрочните усилия на страната за евроатлантическа интеграция, което е свързано с продължаващите руски хибридни операции за разделяне, дестабилизиране и отслабване на Грузия.
И Португалия, и Белгия подписаха дългосрочни двустранни споразумения за сигурност с Украйна на 28 май. Украинският президент Володимир Зеленски и португалският премиер Луиш Монтенегро подписаха двустранно споразумение за сигурност по време на посещението на Зеленски в Лисабон на 28 май.
Двустранното споразумение за сигурност предвижда поне 126 милиона евро (138 милиона долара) португалска военна подкрепа за Украйна през 2024 г. и потвърждава ангажимента на Португалия към Украйна чрез различни платформи за международно сътрудничество. Зеленски също се срещна с белгийския премиер Александър де Кроо в Брюксел на 28 май и подписа дългосрочно двустранно споразумение за сигурност с Белгия, което предвижда поне 977 милиона евро (1 милиард долара) белгийска военна помощ за Украйна през 2024 г., както и продължаваща военна подкрепа през следващите 10 години.
Зеленски отбеляза, че двустранното украинско-белгийско споразумение също така уточнява, че Белгия ще предостави 30 самолета F-16 на Украйна до 2028 г., включително неопределен брой някъде през 2024 г.
Белгия и Португалия са съответно единадесетата и дванадесетата страна, подписали дългосрочни двустранни споразумения за сигурност с Украйна.
Руският президент Владимир Путин изрази подкрепа на 28 май за премахването на талибаните от списъка със забранени организации в Русия. Той заяви, че е необходимо Русия да изгради отношения с талибаните, защото талибаните контролират Афганистан.
Путин заяви, че Русия взема предвид мнението на всяка страна в региона около Афганистан и ще работи с тях, когато обмисля дали да признае талибаните. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев заяви на 28 май, че Русия е близо до установяване на "пълноценни" отношения с талибаните.
Русия поддържа контакти с талибаните, откакто свалиха афганистанското правителство през август 2021 г. ISW наскоро оцени, че може би се надява да използва отношенията си, за да деградира противника на талибаните, базираната в Афганистан "Ислямска държава-провинция Хорасан", която извърши нападението на Crocus City Hall на 22 март в Москва.
Изявлението на Путин, показва, че Русия вероятно следва централноазиатските държави в нормализиране на отношенията с талибаните.