"Страхът ме преследва и денем, и нощем", казва Мамаду от Чад, чието пълно не посочваме, защото мъжът се опасява от репресии. Той е трябвало да стигне до италианския остров Лампедуза – с помощта на каналджии. Но прехвърлянето се проваля. Пред ДВ той разказва какво е преживял.
"Служителите на бреговата охрана на Тунис ни взеха мобилните телефони и всички пари, които носехме, след което ни откараха до либийската граница и ни оставиха в пустинята“, разказва той пред ДВ. Казва и това, че се е крил в една маслинова горичка близо до тунизийския пристанищен град Сфакс. За да стигне дотам, е трябвало да измине близо 240 километра през пустинята.
Маслинова горичка като убежище за мигранти
Маслиновата горичка се е превърнала в печално известно убежище за около 80 000 мигранти от африканските страни на юг от Сахара. Там те чакат удобна възможност да прекосят Средиземно море, за да стигнат до Европа.
Лаурен Зайберт от „Хюман Райтс Уоч“ казва, че това, което Мамаду и други мигранти са преживели, е "незаконно колективно експулсиране“ или както хората там го наричат „изхвърляне в пустинята". Алжир, Либия и Мавритания практикуват подобни колективни експулсирания от много години, но в Тунис това е по-ново явление, което изглежда е станало систематично от 2023 г. насам, допълва правозащитничката.
По-рано този месец организацията за разследваща журналистика "Lighthouse Reports", която работи с няколко международни медии, потвърди съществуването на тези практики - след продължило цяла година разследване. Заключението: Националната гвардия на Тунис стои в центъра на тези операции, като голяма част от финансирането идва от европейски държави.
Стимули за ограничаване на миграцията към ЕС
Миналата година ЕС сключи „партньорства за миграция“ с Египет, Мароко, Мавритания и Тунис. Целта на европейските средства е да се спре миграцията към Европа. За много наблюдатели последните развития в миграционната политика на Тунис са особено тревожни.
През 2015 г. страната, която се нуждае от евтина работна ръка, премахна изискването за виза и бързо се превърна в атрактивна междинна спирка за много хора, които можеха там да изкарат необходимите им пари, за да продължат пътя си през Средиземно море към Европа. През последните десет години пристанищният град Сфакс, който се намира на по-малко от 150 км от Лампедуза, се превърна в основен център за трафик на хора. А тунизийските власти малко или много толерират това.
Но от февруари 2023 г. Тунис предприе нов и по-строг курс спрямо мигрантите. Президентът на страната Каис Сайед твърди, че мигрантите от Субсахарска Африка променят демографската структура на Тунис и имало опасност страната да се превърне от „арабско-мюсюлманска“ в "африканска" държава.
Международни протести
Последваха полицейски акции, отчасти подкрепяни и от населението на Тунис, при които много семейства от Субсахарска Африка бяха подложени на тормоз и гонения, както и на произволни арести. След международни протести и няколко по-малки демонстрации в страната се наложи Сайед да отиде лично в Сфакс, за да успокоява обстановката.
През юли миналата година председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен предложи на Тунис пакет за партньорство на стойност от над един милиард евро, включващ и средства за защита на границите и борба срещу контрабандата. Правозащитници виждат връзка между европейските средства за Тунис и зачестилите нелегални масови експулсирания на мигранти. За Лаурен Зайберт от „Хюман Райтс Уоч“ тези практики категорично нарушават националното и международното право.
Системни депортации
През май 2023 г. Тунис за първи път изхвърли около 1200 мигранти на границата с Либия. "Това предизвика хуманитарна криза, при която няколко мигранти, включително деца, загубиха живота си. Случаят доведе и до политическа криза в отношенията на Либия и Тунис", казва за ДВ експерт по въпросите на миграцията, който пожела да остане анонимен.
След международни протести масовите депортации бяха спрени през юли, но през септември бяха подновени - след като властите в страната отново задържаха голям брой мигранти. "От тогава една част от тези хора биват изоставяни на алжирската граница, което създава много главоболия на алжирските гранични власти. Друга част от мигрантите властите насочват към либийската граница, където те попадат в центрове за задържане и често са изложени на изнудване и издевателства", казва още експертът по миграцията.
Автор: Дженифър Холайс