Отидете към основна версия

1 660 8

Защо Киър Стармър спечели изборите във Великобритания и какво следва

  • киър стармър-
  • великобритания-
  • риши сунак-
  • брекзит-
  • лейбъристка партия

Съкрушителната победа на Стармър и на неговата лявоцентристка Лейбъристка партия над Консервативната партия на парламентарните избори във Великобритания е доказателство за това, че в политиката скучното невинаги е лошо

Снимка: БГНЕС/ЕРА

С консервативно оформената си прическа и склонността си към тъмносините ризи, носени под практично сако - като учител, който се готви да излезе на дансинга в училищна дискотека - Киър Стармър може би не е доволен, че го наричат скучен, пише сп. "Политико". Но в сравнение с необузданите сили на хаоса, които характеризираха британската политика през последните години, скучната обикновеност на новия премиер вероятно е най-силният му му електорален актив, посочва изданието.

Съкрушителната победа на Стармър и на неговата лявоцентристка Лейбъристка партия над Консервативната партия на парламентарните избори във Великобритания е доказателство за това, че в политиката скучното невинаги е лошо. Стармър се възползва от настроенията на избирателите, които явно отчаяно искаха просто да се сложи край на лудостта.

"Голяма част от хората, с които разговаряхме във фокус групите, казват, че [Стармър] е скучен, но може би скуката е това, от което се нуждаем в момента", казва Люк Трил, изпълнителен директор на политическата консултантска компания "Мор ин Комън" (More in Common). "Със сигурност има както изтощение от хаоса в торите (Консервативната партия - бел.ред.), така и общо усещане, че няма край на политиканстването", добавя той.

Въпросът сега, когато Стармър вече ще трябва да управлява, е дали неговата скучност ще продължи да му носи дивиденти или ще започне да му пречи, отбелязва "Политико".

На пръв поглед резултатът от британските избори изглежда е в рязък контраст с изборите, които предстоят в САЩ, където президентът Джо Байдън се опитва да стабилизира кандидатурата си на фона на преднината на Доналд Тръмп, и във Франция, където центристката фракция на президента Еманюел Макрон загуби парламентарните избори от крайнолеви и крайнодесни съперници.

Американският центристки мозъчен тръст "Трети път" публикува меморандум, в който анализира изборните резултати и посочва, че те представляват "победа на безмилостната компетентност", давайки кампанията на Стармър за пример като модел за други левоцентристки лидери, които се сблъскват с десния национализъм.

Резултатите от изборите обаче едва ли са предвестник, че Великобритания се устремява наляво, посочва "Политико". По-скоро става въпрос за нещо по-дълбоко - за неспазени обещания и нарушено доверие, за неработещи обществени услуги и високи битови сметки, за колективна жажда за промяна. Става въпрос за силно разочарование от политиката. Приливната вълна, която помете Консервативната партия, може би не е толкова различна от вълната срещу системните партии във Франция.

Стармър, а всъщност и Сунак, диагностицираха много от проблемите, пред които е изправена страната по време на кампанията - в интерес на истината, те едва ли биха могли да ги пропуснат. Но предлаганите решения бяха в най-добрия случай неясни. Експерти предупреждават, че ограничените обещания на лейбъристите относно данъците и разходите няма да могат да отговорят на мащаба на кризата. И избирателите го знаят - въпреки победата на Стармър общият брой гласове за лейбъристите е далеч по-нисък, отколкото на изборите през 1997 г. или 2001 година. Действителната избирателна активност беше втората най-ниска от сто години насам.

Въпреки че лейбъристите спечелиха почти две трети от местата в парламента, те получиха само една трета от общия дял на подадените гласове, посочва онлайн изданието на сп. "Тайм". Избирателната активност в цялата страна беше по-ниска в сравнение с последните парламентарни избори през 2019 г. и се движеше около нивото от 60%. Макар това да не влияе на мащаба на победата на лейбъристите, то може би показва степента на разочарование, която много британци изпитват от политиците си, отбелязва изданието.

Тъй като консерваторите ще бъдат в опозиция, Лейбъристката партия сега ще има за задача да осъществи промяната, която обеща. Това включва формулиране на планове за решаване на ключови въпроси от кампанията, като например съживяване на страдащата от проблеми британска национална здравна служба и укрепване на връзките на страната с европейските ѝ партньори.

"Ще имаме лейбъристка коалиция, която е невероятно широка, но и невероятно плитка, и избрана с платформа, която не решава някои от огромните проблеми, пред които е изправена страната", казва Ананд Менон, директор на лондонския мозъчен тръст "Великобритания в променяща се Европа". "Ако има такова нещо като "твърде много от едно добро нещо", за лейбъристите това ще е именно следното: Партията вече може да претендира за база, която обхваща север и юг, град и село, бедни и богати. Балансирането на нуждите на всички тези избирателни райони и запазването на тяхната подкрепа ще бъде предизвикателство", добавя той.

"Стармър може да стане много непопулярен доста бързо", посочва още Менон. "Единственото нещо, което наистина има значение, е дали ще постигне резултати - а това означава да постигне растеж, да предостави публични услуги, като в същото време заяви, че няма да повишава някои данъци", обяснява коментаторът.

Асошиейтед прес цитира Тим Бейл, преподавател по политика в Лондонския университет "Куин Мери", според когото основният въпрос е дали Стармър ще успее да възстанови обществените услуги достатъчно бързо, за да задоволи очакванията.

"Националната здравна служба е в криза", казва Бейл. "Ще са необходими доста пари, за да се поправи състоянието ѝ. Въпросът е откъде лейбъристите ще вземат тези пари и колко бързо ще успеят да го направят", добавя той.

Един от признаците за променливостта на обществено настроение и общото настроение на гняв към системата е, че британският парламент ще бъде по-раздробен и идеологически разнообразен от всеки друг от години насам, посочва АП.

По-малките партии събраха милиони гласове, включително центристките "Либерални демократи", които спечелиха 71 места - с 60 повече от последните избори. Зелената партия спечели четири места, като преди изборите имаше само едно.

И макар че общият резултат изглежда в разрез с неотдавнашния възход на дясното в Европа, включително във Франция и Италия, много от същите популистки течения се появиха и във Великобритания, пише в. "Гардиън". Най-обезпокоителният резултат от изборите вероятно е, че твърдата десница спечели места в парламента. Съгласно правилата за финансиране на партиите групата на Найджъл Фараж ще получава парични средства от данъкоплатците. Той ще има право и на повече ефирно време.

Партията му "Реформирай Обединеното кралство" е третата по големина политическа сила във Великобритания по дял от получени на изборите гласове. Един от всеки седем избиратели е подкрепил партия, в която има членове, възхваляващи Хитлер като "гениален" и наричащи чернокожите "зайци от джунглата", и някои от чиито създатели са имали връзки с фашистки организации, коментира изданието.

Малцина политици са толкова умели в оформянето на наратива, колкото Фараж, и той лесно може да посочи обществена подкрепа за своята партия от 14%, която обаче се равнява на само 0,6% от депутатските места, и да каже на хората: "Вие бяхте ограбени, точно както и по отношение на имиграцията", посочва "Гардиън". Борбата за тези депутатски места в някои избирателни райони бе изключително оспорвана. В много случаи разликата между лейбъристите и крайнодесните беше само няколко хиляди гласа. Посланието е ясно - изборни райони в северната част на Англия, които лейбъристите някога приемаха за свои по наследство, сега са изправени пред сериозна заплаха от страна на демагог, който черпи вдъхновение от Доналд Тръмп.

През цялата предизборна кампания и консерваторите, и лейбъристите избягваха да предизвикват Фараж. Екипът на Стармър дори изтегли кандидата си от традиционния лейбъристки изборен район в Клактън.

Правителството на лейбъристите обаче сега ще трябва спешно да започне да полага усилия да подобри ежедневието на избирателите си, особено в онези деиндустриализирани райони в северната част на страната, за да не изгуби бързо доверието им. Това е огромно предизвикателство предвид политиката на строги икономии, която изглежда ще доминира през това десетилетие, заключава британското издание.

Поставете оценка:
Оценка 3 от 2 гласа.

Свързани новини

Новини по държави: