Трансформацията, от която се нуждае болничния сектор в България, е свързана със спешна нужда от промяна на финансовия модел и стратегия за справяне с кризата с кадрите в здравеопазването. Около това мнение се обединиха икономисти, болнични мениджъри, лекари и представители на институциите по време на дебата „Болничната помощ след Ковид-19 – шанс за трансформация“, организиран от Българска болнична асоциация (ББА) и Investor Media Group и част от проекта „Най-добрите болници“.
„Мениджърите на всички лечебни заведения в страната, участвали в проекта „Най-добрите болници“, ще внесат документ в ресорните институции, който обобщава техните предложения и искания за реформи“, обяви адв. Свилена Димитрова, председател на ББА.
По отношение на предизвикателствата в здравеопазването по време на дебата първо беше засегната темата за инфлацията.
“Увеличаването на цените в здравеопазването е около 6 пъти по-ниско спрямо останалата част от икономиката, ако се погледнат данните за инфлацията за периода от 2014 г. до април 2022 г.“, обясни икономистът Стоян Панчев от ЕКИП. Той цитира данни, според които индексът на потребителските цени за последните осем години е 26.2%, като половината от това увеличение е в последните 12 месеца. В същото време увеличаването на цените в здравеопазването е с 4.3%.
Според Андрей Марков, заместник-председател на ББА и управител на Аджибадем Сити Клиник – Сърдечно-съдов Център, е необходима спешна промяна на финансовия модел на здравеопазване у нас. По думите му или трябва да се даде възможност на пазара да влязат застрахователи, които да компенсират недостига на средства, или да бъдат увеличени здравните вноски и публичните средства.
„Увеличението на клиничните пътеки с 25% през 2022 г. е нещо, което практически трябваше да се случи в последните 5-10 години. Ако всяка година следвахме инфлацията и повишавахме цените, така както трябва, сега щеше да се наложи да увеличим цените с 10%“, посочи д-р Иван Маджаров, председател на Управителния съвет на Български лекарски съюз. Изоставянето в индексацията с инфлацията през годините е и причината според него в момента медицинските дейности в българското здравеопазване да имат необходимост от 100% повишаване на цените.
„Трябват радикални решения от страна на законодателя по отношение на кадрите и стратегически подход по отношение на ограничените финанси. Националният рамков договор като нормативен акт е изчерпал своето значение. Трябва да се върнем към реално договаряне между възложител и изпълнител на болнична помощ“, смята проф. д-р Красимир Иванов, председател на Асоциацията на университетските болници в Република България и член на Съвета на директорите на УМБАЛ „Света Марина“.
Спешната нужда от промяна на финансовия модел в здравеопазването и стратегията за справяне с кризата с кадрите се потвърждава и от първото по рода си у нас проучване*, проведено от ББА, с цел да се установят нагласите на болниците за необходимите стъпки за развитие на силна и устойчива болнична помощ в България. Резултатите от анкетата бяха представени ексклузивно по време на събитието от адв. Свилена Димитрова, председател на ББА.
Като най-голям проблем в болничното здравеопазване близо 32% от мениджърите на лечебни заведения посочват наличието на лимити за дейността. Недостигът на кадри е най-голям проблем според близо 31% от анкетираните. Липсата на достатъчно финансиране от страна на държавата е определена като най-големия проблем за сектора от страна на близо 24% от болниците. Качеството на здравните услуги и изискванията за нивата на компетентност са посочени като най-голям проблем съответно от 3.51% и 1.69% от анкетираните.
Според 82% от мениджърите на лечебни заведения за решаването на проблема с кадрите в българското здравеопазване е необходима цялостна политика за остойностяване на труда на медицинските специалисти и допълнителни социални придобивки.
„Негативните тенденции при медицинските специалисти няма как да бъдат спрени без стратегия за решаване на проблема с кадрите в България“, убеден е и д-р Иван Маджаров.
Доц. д-р Антон Тонев, председател на Комисията по здравеопазване към Народното събрание, посочи, че един от проблемите, който се вижда, е че досегашната система има неравнопоставеност по отношение на качеството на услугата.
„От тази гледна точка подкрепяме идеята да се мисли за диференциация на това кой прави услугата, с какъв ценз, с какъв опит и това да води до подобряване на неговото заплащане и съответно по този начин да се стимулира системата, каза още доц. Тонев.
По думите на д-р Кети Маналова, член на УС на Сдружението на общинските болници в България и управител на МБАЛ “Д-р Христо Стамболски – Казанлък”, кадрите и финансирането са и основните фактори, които определят равнопоставения достъп до здравеопазване в по-малките населени места.
„Ако областните болници ще продължават да бъдат тези, които гарантират здравеопазването във всяка област, има нужда от преосмисляне на тяхната роля и от разработване на нова програма как ще работим от тук нататък“, коментира д-р Васислав Петров, председател на УС на Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение и директор на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” в Сливен.
„По отношение на мястото на общинските и областните болници ние разработваме актуализация на Националната здравна карта, като ще се постараем да се придържаме към нея, за да осигурим адекватно и качествено лечение на пациентите в страната“, заяви д-р Петър Грибнев, заместник-министър на здравеопазването.
По време на здравния дебат бяха обсъдени предпоставките и възможностите за прилагане на еднодневна хирургия в България.
„Идеята за извеждане на болнични дейности в извънболничния сектор е широко подкрепена от настоящите политики в здравеопазването с консенсусни позиции“, обясни доц. д-р Цветелина Спиридонова, д.м. заместник-председател на ББА и изпълнителен директор на лечебни заведения “Хигия“. Тя цитира данни от проучване от 2015 г. у нас, което показва, че 53% от българските хирурзи изразяват готовност част от оперативните намеси да бъдат изведени в еднодневната хирургия. Самите пациенти са настроени позитивно, защото ако нещо може да се случи в кратки срокове, в рамките на 24 часа – това е предпочитано за тях.
По повод еднодневната хирургия д-р Венелина Милева, член на УС на Национално сдружение на частните болници и изпълнителен директор на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда, посочи, че това е свързано с иновативни технологии и с инфраструктура в съответните лечебни заведения. Според нея съвсем логично това води и до необходимостта да се анализира минималната продължителност на престоя в болниците.
„Ние обаче не можем да отговорим най-належащите въпроси, ако нямаме реално остойностяване на дейностите. 20 години и повече ние работим в пълна тъмнина относно това кои, по какъв начин и с какви базови данни е определил цените, на които ние продаваме, а НЗОК купува услугите“, коментира още д-р Милева.
Д-р Петър Грибнев акцентира на темата за постигане на устойчиво болнично здравеопазване чрез профилактика и превенция.
„Министерство на здравеопазването вече разработва Национална здравна стратегия, където именно е заложена профилактиката. Залагаме поне 60% профилактични прегледи за населението на България. В момента се разработват национални планове, които касаят превенцията и профилактиката на различни заболявания“, каза още заместник-министърът.
По време на дебата беше обърнато специално внимание и на връзката между болничната и доболничната помощ.
Дебатът „Болнична помощ след Ковид-19 – шанс за трансформация” беше излъчен по Bulgaria ON AIR на 6 юни от 20:30 часа, като можете да го гледате и в ефира на Bloomberg TV Bulgaria на 12 юни от 19:00 часа. Основни организатори са Българска болнична асоциация и Investor Media Group. Партньори на „Болнична помощ след Ковид-19 – шанс за трансформация” са Медицинска техника Инженеринг, БУЛМАР, Филип Морис България и InfoGraffity.
Всичко за проекта „Най-добрите болници“ можете да научите от сайта https://besthospitals.bg/
Проучването е проведено в периода 3.05.2022 – 23.05 2022 сред 73 мениджъри на лечебни заведения. То съдържа количествени и качествени въпроси, сред които има отворени и затворени въпроси. Пълните резултатите от проучването можете да видите тук.
От болниците, участвали в проучването, 78% са многопрофилни, а 22% са специализирани. От гледна точка на собствеността 32% от отговорите са дошли от болници общинска собственост, следвани от частните – с 31%, 24% - са смесена (държавна и общинска собственост), а 12% - са изцяло държавна собственост.
От лечебните заведения, попълнили въпросника на Българска болнична асоциация, 73% нямат университетски статут, докато останалите 27% са университетски.