Голямото преструктуриране в лагера на Volkswagen Group е в разгара си, а крайната цел е изключително амбициозна – пълна демократизация на електрическата мобилност. Германският автомобилен мастодонт планира да свали драстично производствените разходи на своите екологични модели до края на настоящото десетилетие, изравнявайки ги ценово с традиционните машини на ДВГ. Ключът към постигането на този икономически триумф се крие в дългоочакваната суперплатформа SSP (Scalable Systems Platform), чието разработване отне на концерна много повече време и нерви от първоначално планираното.
Ако прогнозите на големия шеф Оливър Блум се сбъднат, индустрията я чака сериозно раздрусване. Бъдещите батерийни возила, стъпили на архитектурата SSP, ще излизат на компанията толкова евтино, колкото и сегашните бестселъри, базирани на масовата платформа MQB, която захранва конвенционалните автомобили. В момента гръбнакът на "зелената" гама е познатата MEB архитектура, която познаваме от Volkswagen ID.3, Volkswagen ID.4 и Cupra Born. Следващата еволюционна стъпка обаче ще бъде внедряването на SSP като универсална матрица за абсолютно всички брандове в портфолиото – от бюджетни градски мъници до луксозни крайцери.
Новата технологична основа ще послужи за изграждането на ключови бъдещи модели, сред които изпъква изцяло електрическият наследник на легендата – Volkswagen ID.Golf. Интересното е, че бензиновият му събрат ще продължи да съществува паралелно на пазара за известен период от време. Същата база ще бъде използвана и от инженерите на Audi и Porsche. За да се постигне желаното поевтиняване обаче, германците променят курса и при батериите – скъпите никел-манган-кобалтови (NMC) клетки постепенно ще отстъпят място на значително по-достъпните литиево-железно-фосфатни (LFP) алтернативи, които са идеални за масовия потребител.
Истинското дигитално торнадо обаче идва по линия на софтуера. Благодарение на изцяло новия подход в програмирането, Volkswagen Group очаква да свие разходите за електроника с главозамайващите 80% спрямо сегашните системи в MEB. Автомобилите ще преминат към т.нар. „зонална“ електронна архитектура. Казано на прост език, вместо десетки малки и независими управляващи блокове, разпръснати из купето, колата ще се контролира от няколко мощни централни компютъра. Това опростява сглобяването, олекотява кабелните снопове и позволява лесно актуализиране на функциите от разстояние.
Първата искрица от тази технологична зора ще видим в достъпния градски мъник Volkswagen ID.1, чийто пазарен дебют е насрочен за 2027 г. Въпреки че голямата цел е цената му да бъде под границата от 20 000 паунда, той пръв ще получи елементи от зоналната електроника. При по-премиум брандовете като Audi, Porsche и възродената марка за офроудъри Scout, капацитетът на системата ще бъде разширен с допълнителни изчислителни модули за управление на по-сложни екстри и системи за автономно шофиране.
Паралелно с това, Блум започва безмилостна борба с излишната производствена сложност. Шефът чистосърдечно призна, че концернът се е оплел в прекомерен брой опции в конфигураторите. За пример беше дадено решението в Audi, където разновидностите на воланите са орязани брутално от безумните 150 варианта до едва 5, което улеснява логистиката, без клиентът изобщо да усети липса. Цялата моделна гама се оптимизира така, че структурата на разходите да бъде печеливша при стабилен обем от около 9 милиона автомобила годишно, избягвайки капана на излишните и неработещи мощности.
Не на последно място, Волфсбург ще пренесе в Европа безценния си опит от азиатския пазар. В Китай германците успяха да свият производствените разходи наполовина през последните три години благодарение на тесните си връзки с местни доставчици на батерии и електромотори, както и чрез стратегическите партньорства с местни играчи като XPeng и SAIC. Сега тези готови и изпитани в бойни условия решения ще бъдат приложени в глобален мащаб, за да върнат позициите на концерна пред агресивната конкуренция.