60-те години на миналия век са един от най-плодотворните периоди в историята на съветското автомобилостроене. По онова време СССР все още не е изостанал технологично от Запада и единственото, което ограничава фантазията на инженерите, са техническите задания на Министерството на автомобилната промишленост. Пари не липсват дори за най-шантавите проекти.
Един от най-ярките представители на онези златни години носи името ГАЗ-16, но става по-известен като "Новата Чайка". Разработен е през 1960 г. от експерименталния отдел на Горковския автомобилен завод и специалисти от НАМИ.
Замислен като лимузина за всякакви терени, оригиналният прототип е готов през 1962-ра и съчетава предимствата на всъдеходите на въздушна възглавница и обикновената лека кола - под престилката се крият четири напълно функционални колела.
Когато се движи по равна повърхност, ГАЗ-16 използва традиционно автомобилно шаси с предно независимо окачване от ГАЗ-21. Осемцилиндровият двигател със 195 к.с. от "нормалната" Чайка позволява максимална скорост 170 км/ч.
Клиренсът на футуристичното возило обаче е едва 50 мм и при най-дребните неравности шасито се прибира в каросерията с помощта на хидравлика и в действие влизат два 120-сантиметрови вентилатора, които нагнетяват налягане във въздушната възглавница и увеличават разстоянието до настилката на 150 мм. В такъв работен режим ГАЗ-16 може да се движи по леко пресечен терен и вода.
Първият прототип на "Новата Чайка" се оказва провал. Возилото не разполага с тласкащи пропелери, поради което маневреността е посредствена, а максималната скорост - едва 40 км/ч. Това подтиква инженерите да развият идеята до ГАЗ-16А. Той има две перки, които се въртят в противоположни покоси. Те са разположени в гондоли и се задвижват от мотоциклетни двигатели с мощност 28 к.с.
Малко по-късно се появява втора модификация, наречена ГАЗ-16Б с далеч по-впечатляващи динамични характеристики. Вместо с мотор от ГАЗ-13 тя е снабдена с газотурбинен двигател ГТД-350 от вертолет Ми-2. Благодарение на неговите 394 к.с. "чайката" става значително по-бърза както на суша, така и на вода.
Подобно на много други интересни проекти от 60-те в СССР, ГАЗ-16 така и не стига дори до дребносерийно производство. В режим автомобил возилото изисква идеална пътна настилка, а проходимостта на пресечен терен е посредствена. Двигателят пък харчи огромно количество гориво заради неефективното оползотворяване на мощността, защото престилката на въздушната възглавница не е гъвкава.
Основна причина за решението на съветското Министерство на автомобилната промишленост да прекрати проекта обаче е обстоятелството, че никой не се нуждае от толкова сложна техника. Смешната товароносимост от 500 кг прави ГАЗ-16 безинтересен за армията, а лакомите двигатели и сложното обслужване напълно изключват цивилното приложение.
До днес не е оцелял нито един от прототипите на футуристичната Чайка. В музея на Горковския автомобилен завод са запазени само фрагменти от предницата на уникалното возило.